2 мин за четене
Миризма на сяра и канал. Тежък задух сред уж разцъфналите дървета и мрачен небосклон. Четиридесет и пет градуса без следа от слънце. Във видимо неудобна броня, влачещ огромен двуръчен меч, сър Мефестес се подпря на монументална кована врата. Дебелички вади пот се стичаха по подпухналото лице на благородника. Металът по него приказно лъщеше.
- Отворете портите кх, кх…. В името на краля…
Рицарят отчаяно тресна чело в непревземаемите двери, залитна и с широко изплезен език падна мощно по гръб. Нереално думкане на тъпан съпроводи ненадейната кончина. Вратите се резтресоха и аха да се отворят. Някой от крепостта напираше навън. Сигурно го бяха съжалили. Още един тласък и порталът изскърца зловещо. Целият замък изведнъж зейна. Но не защото се бе отворил централният вход, а защото такъв вече нямаше. Заедно с предната стена на укреплението, той бе затиснал злощастния сеньор, катурвайки се връз учудената му персона. С последни сили героят в доспехи се надигна, избута очевидно паянтовия зид на п ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse