Миризма на сяра и канал. Тежък задух сред уж разцъфналите дървета и мрачен небосклон. Четиридесет и пет градуса без следа от слънце. Във видимо неудобна броня, влачещ огромен двуръчен меч, сър Мефестес се подпря на монументална кована врата. Дебелички вади пот се стичаха по подпухналото лице на  благородника. Металът по него приказно лъщеше.

- Отворете портите кх, кх…. В името на краля…

Рицарят отчаяно тресна чело в непревземаемите двери, залитна и с  широко изплезен език падна мощно по гръб. Нереално думкане на тъпан съпроводи ненадейната кончина. Вратите се резтресоха и аха да се отворят. Някой от крепостта напираше навън. Сигурно го бяха съжалили. Още един тласък и порталът изскърца зловещо. Целият замък изведнъж зейна. Но не защото се бе отворил централният вход, а защото такъв вече нямаше. Заедно с предната стена на укреплението, той бе затиснал злощастния сеньор, катурвайки се връз учудената му персона. С последни сили героят в доспехи се надигна, избута очевидно паянтовия зид на предишното му място и  невъзмутимо продължи с молитвата към дворцовите обитатели за помощ.

Разнесоха се ръкопляскания и несдържан смях. Магията на живото представление. На сцената на Народно читалище „ Пробуда“ се разиграваше средновековна драма с фарсови отенъци. Погълнатият от читалището бивш драматичен театър буквално се пръскаше по шевовете. Професионализмът на актьорите бе безспорен. Въпреки средата и въпреки обстоятелствата – на ниво. Публиката получаваше това, за което е дошла – забавление.

 Сред отровните мъгли на Авалон, избълвани от недрата на антична пушек машина, сър Мефестес бе във вихъра на своята игра. Скача, мушка, провира се сред камари вехт декор и сечеше без жал  бутафорните врагове на Негово величество. Гордо пролази през моста на замъка, за да достигне лелеяната девическа кула, където го очакваше кулминацията на художествената творба.

Но живото изкуство има своя вътрешна логика, неразгадаема понякога дори за острите погледи на провинциалните критици. Божествената искра на вдъхновението не пита кога да ти подпали чергата.

Сър Мефестес окончателно рухна. Хванат в свободното пространство между два зъбера, съра надцени атлетическите си способности, въобразявайки си вероятно, че ще прелети между тях. Разчекна се болезнено, раздирайки железните панталони на шпагат. Очакван смях и подплясквания  от разбиращата публика. Ала на Мефестес нещо не му се ставаше. Овациите стихнаха, а сценичните работници нетърпеливо чакаха да му подадат царското завещание из зад завесите. Самотен прожектор осветяваше празно петно. Извил неестествено врат, актьорът се взираше в бавно капещата театрална прах, ярко огряна от фалшивите слънца. Пак ще трябва да го изиграе с различен финал, няма как. Всичко е на живо.