Аз не мога да живея повече в родния си град. Аз не мога да живея повече, където и да било. Вдъхновен може би от мъжа на спирката, който говореше какъв бил животът преди. Как днешните слагали "пиринги", как се държали в училище. Вглъбен от душевните си терзания напоследък, бях оставил проблемите на света извън полезрението си, но днес се събудиха. Всеки път щом се върна в родния си град, все по-бързо искам да хвана обратно влака и да си отида. Това, че всеки си е облякъл новите дрехи, очила като на шлосер и вечерния грим през деня, не ми пречи. Нито, че самочувствието е извън предела на нормалното, в днешно време аз не знам кое е нормалното. Приемам и позьорските празни разговори в автобуса: за оргии, наркотици, боища, пари и това, че малките момиченца от квартала са прекалили с очния молив и курвенското облекло и поведение. Ще приема, че и сестра ми живее в този свят. Когато си идвах насам, имах съвсем различна концепция за цялата творба. Въпреки че съм актьор, не мога да си играя на ж ...