НА ГОСТИ
Виолета беше на около седемнадесет години. Беше единствено дете и родителите й много я обичаха.Но точно този ден майка й много я ядоса и тя тръгна да търси баща си, който работеше някъде наблизо, за да му се оплаче. Тръгна надолу по улицата, защото знаеше, че той е там.
Когато стигна до края, видя в хълма оттатък реката една ниша, а в нишата – голяма портална врата. Виолета смело отвори вратата и видя два коридора – един направо и един наляво. Този срещу нея беше с много прозорци, почти един до друг. Из него хаотично се движеха много хора. Тя знаеше, че баща й трябва да е между тях и започна да се озърта. Очите й нетърпеливо го търсеха.
Забеляза го. Нейният баща изпъкваше между другите. С яки мускули, които изопваха сините му работни дрехи на строителен работник. Хубав мъж на около четиридесет – четиридесет и пет години.
Виолетка му извика и той се обърна към нея.
Изведнъж се чу някаква сирена – вече беше обед и работата трябваше да спре. Виолета се зарадва, че е дошла навреме ...