НА ГОСТИ

   Виолета беше на около седемнадесет години. Беше единствено дете и родителите й много я обичаха.Но точно този ден майка й много я ядоса и тя тръгна да търси баща си, който работеше някъде наблизо, за да му се оплаче. Тръгна надолу по улицата, защото знаеше, че той е там.

  Когато стигна до края, видя в хълма оттатък реката една ниша, а в нишата – голяма портална врата. Виолета смело отвори вратата и видя два коридора – един направо и един наляво. Този срещу нея беше с много прозорци, почти един до друг. Из него хаотично се движеха много хора. Тя знаеше, че баща й трябва да е между тях и започна да се озърта. Очите й нетърпеливо го търсеха.

  Забеляза го. Нейният баща изпъкваше между другите. С яки мускули, които изопваха сините му работни дрехи на строителен работник. Хубав мъж на около четиридесет – четиридесет и пет години.

    Виолетка му извика и той се обърна към нея.

    Изведнъж се чу някаква сирена – вече беше обед и работата трябваше да спре. Виолета се зарадва, че е дошла навреме, тъкмо да поговори с баща си.

   Всички хора спряха да се движат, извадиха изпод мишниците си малки постелки, като онези, на йогите. Наредиха ги пред остъклената стена, легнаха върху тях, скръстиха ръце на гърдите си и затвориха очи. Започваше обедната им почивка.

   В този момент от другия коридор излезе една едра лелка с малка, кръгла табличка в дясната ръка, остави я на една поставка до входа и изчезна нанякъде.

   Всичко беше много любопитно и Виолета гледаше с широко отворени очи.

   Баща й легна в края на редицата и, понеже над главата му духаше изпод прозореца, тя намери един вестник и започна да запълва пролуката. После седна до него, кръстоса в юмруци двете си ръце на гърдите му и, като се подпря на тях, гледайки го от упор в очите, го попита:

-         Татко, ами като работите толкова много, поне има ли защо?!

-         Дааа – без да отваря очи, отговори баща й.

-         А плащат ли ви?

-         Дааа – пак отговори той.

-         Че откъде пари, бе татко – смеейки се, невярващо попита пак Виолета.

-         Ами хората нали дават – посочи табличката баща й.

   Виолета погледна и видя левчетата върху нея.

-         Хайде, прибирай се – строго и с нежна нотка в гласа, каза баща й.

-         Не искам – изхленчи момичето.

-         Хайде, хайде, майка ти ще се притеснява – упорстваше баща й.

-         Не искам! Искам да остана при теееб -  разплака се Виолета, но той лекичко я побутна по лакътя.

    Виолета се озърна и се видя в леглото си,обляна в сълзи.

    В този момент тя осъзна, че току-що се беше срещнала с баща си, който ги напусна преди няколко месеца. Точно в деня, когато тя изпращаше най-малкия си син на абитуриентски бал.

                                                                                                                       26.06.2013 г.