В една ленива неделя пушех хаванската си пура в тесногръдата панелка. Пепелникът стоеше мълчаливо от лявата ми страна и попиваше остатъчните продукти. Бях седнал в окъсаното си кресло като италиански наркобарон. Средновековното ми телефонче ,,Nokia’’ – тип тухла, почиваше на стъклена маса.
От съседните тераси се чуваха насечените гласове на коментиращите предстоящите президентски избори недоволни пенсионери. Единствено клаксоните на преминаващите през улица ,,Хемус’’ автомобили ги заглушаваха и разсейваха мисленето ми.
Очаквах с нетърпение обаждане. Катя – момичето, с което скоро се запознах, ми обеща, че ще ми дойде на гости. Родителите ѝ бяха заминали на почивка. Това бе единствената ни възможност да останем насаме, защото баща ѝ никога нямаше да я пусне да излезе с момче като мен. Този човек имаше толкова консервативно мислене.
Сърцето ми започна да подскача. Дишах учестено като очакващо смъртта си животно. Точно в този момент тухлата подскочи високо и падна тежко на масата, образ ...