НА ОПАШКАТА
Внушително едър мъж на средна възраст чоплеше тиквени семки и наблюдаваше опашката пред хлебарницата. Правеше го спокойно, уравновесено и някак съсредоточено, сякаш очакваше изведнъж да се случи нещо необичайно.
Но нищо не се случваше.
По това време хората идваха да си купят топъл хляб от фурната; наоколо миришеше на сусам и изпечено брашно. Продаваха се най-различни хлябове – пшенични, царевични, ръжени, тънки содени питки, от които да ти потекат лигите, пърленки с аромат на пещ и на село...
- На тебе говоря – каза с дрезгав глас мъжът. Заседнала в гърлото му тиквена семка правеше гласът му да се изтръгва мъчително от устата като от спукан ауспух.
Никой от опашката не се извърна, за да се осведоми на кого точно говори едрият мъж.
- На тебе, на тебе – посочи настоятелно той. Дебелият му показалец сочеше към възрастна жена с шлифер и бяла пазарска чанта.
Жената се учуди и дори се огледа, за да се увери, че точно тя е избраната, на която трябва да бъде казано нещо. Изглежда с ...