НА СВИЖДАНЕ
Стоя и чакам да се запиша за свиждане в затвора. Моят племенник се хвана с тая пуста дрога. Сгащили го на гарата и сега е на топло. Депутатите толерират продажбата на наркотици. Държавата вместо да ги вкара затвора - лови дребните риби, а те милите са за лечение. На кой ще се занимава с това? За козметика измислиха разни организации, но и те не вършат работа.
Зад мен се нареди жена към четиридесетте добре облечена, макар без вкус. Заприказвахме се. Тя започна да изповядва живота си:
- Родена съм в провинцията, баща ми беше агроном. Той ми наложи да следвам Аграрния университет. То едно следване, една гладория - не ти е работа. Добре, че се запознах с едни араби. Като ме гледаш закръглена - арабска мечта.
Станах дистрибутор на тоалетна хартия. Поживях си! То бяха едни купони. Студентски живот! На такъв купон срещнах Здравко, мъжа ми, когото сега чакам за свиждане. Беше висок, мургав, с палави очи, като на арабин. Скоро забременях и ето ме – селска невяста.
Техните са от едно ...