УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КМЕТЕ, СКЪПИ ГОСТИ И ПРИЯТЕЛИ НА СЛОВОТО,

                                                              МИЛИ ХОРА,

            Била съм Председател на международно жури за хайку поезия, канена съм да бъда редактор на международни алманаси и на книги на поети. Приех поканата на община Ловеч, да стана редактор на този национален алманах, защото такава е волята на Бог; защото обичам Бог и защото обичам Ловеч. Благодаря на Бог и на община Ловеч за доверието, което ми оказаха. За да си редактор на поетичен алманах, трябва преди всичко да си поет; същото се отнася и за преводната литература. Ако не си поет, не можеш да превеждаш поети. Ако не си писател, не можеш да превеждаш писатели. Обратното осакатява. А поезията е най-висшата форма на езика и поетите са и най-добрите писатели. Най-великата книга, която някога е писана и която човечеството познава, е Библията; тя е сътворена в стихове.

            Още през 1974 г. акад. Владимир Георгиев е казал, че много творци обръщат внимание само на съдържанието, но не и на формата на своите прозведения, което ще рече на изяществото на езика. Те оставят редакторите, коректорите и печатарите да си блъскат главите с несмислените им писания и да се чудят как да оправят езика и стила в тях. Така че да си коректор и редактор е отговорна и трудоемка работа. Поетът се ражда поет. В България, както и в много държави по света, няма училища за поети. Има такова училище в Москва. Но бихте ли ми посочили колко известни поети има, завършили там? Както вече казах, поетът се ражда поет. Това е дар, даден свише. Ако Бог не ти Го даде, няма как да го имаш. Така че не е важно кой какво е завършил, а какви са резултатите от неговия труд; каква е оценката за тях и какво наследство оставя на света след себе си.

            Поздравявам Община Ловеч за издаването на този пръв национален алманах за литература, чрез който се сътворява поредният празник на Духа. Радвам се на осъществената идея традицията да започне именно с публикуването на песни за Ловеч – от античността до днес. И така е нормално да бъде. По този повод дадох и това име на алманаха, което идва от звученето на вековете и е един поглед отвисоко към историята на нашия град и на България. Ехото от Мелта е живо! И се разнася по света. Чуйте го, за да сте блажени! На името на нашия древен град през 2005 г. е кръстен скалист нос в Ливингстън, наречен Мелта (името е официално дадено на 11 април 2005 г.)

            Мелта същетвува от ІV–III век преди новата ера. Разраства се като средновековен град Ловеч от ХІІ век на десния бряг на река Осъм, днешна Вароша. През ХІV в. той става един от най-големите и укрепени градове вече не само на Второто българско царство, а и на целия Балкански полуостров.

            В алманаха са включени автори с международни и национални награди. Някои от тях познавам лично, други виртуално – от литератулните сайтове.

            Община Ловеч има специални поздрави за чудесната идея и за тази ретроспекция към миналото от поетесите Ваня Ангелова и Пенка Станчева (Касиана Йоани).

            Поздравявам младия и находчив Светослов Стойчев относно идеята за корицата. Увервам ви, че с него работихме с много любов върху книгата.

            Форматът на корицата е по моя идея – нестандартен.

          Б.а. Това е словото ми при представянето на националния алманах „Ехо от Мелта“ на 10.05.2014 г.в Клуба на дейците на културата, Ловеч.   

       Материалът е поместен в прозаичната ми книга „Палитра от бои” (2019 г.)