Навън сме. Горещо е. Термометърът гони 40 градуса. Въздухът едва мърда нажежен в дробовете ни. Всички сме изплезили езици, едва помръдваме, оливаме вода и на човек му се струва, че чак му се изпарява сивото вещество от прегрялата глава.
Седим си – групата е ясна – все „махленски бекове”. Знаем се от достатъчно дълго време, дори не е нужно да си броим кътните зъбки. Весело е. Смеем се. Някои пият бира от запотени бутилки, току-що извадени от витрината. Други – вода или безалкохолно. Сред нас и две-три жени –комшийките. Ама да знаете -много са диви, хич не ни пречат, даже с тях е още по-весело. И всичките са „бракувани”. С едната даже може и за футбол да поспорим. Мъжът и, седящ ми насреща е голям фен, все пак от деца сме израснали заедно. Ала не ги знам как живеят наедно толкова време, като са фенове на различните отбори от българското дерби – единият на сините, другият на червените. Ако попиташ – той мълчаливо ще ти се усмихне, а тя ще се разсмее шумно от сърце и ще те потупа приятелск ...