Тя беше измежду най-грозните жени, които съм виждал някога. Не твърдя, че съм виждал повече от две такива, но все пак другата беше мъртва и това донякъде я оправдава. Не се брои.
Дамата срещу мен бе съвсем жива и притежаваше топчесто и отпуснато тяло, омесено сякаш от лошокачествено брашно, имаше дълбоки и тъмни сенки, които тя умишлено подчертаваше с черен грим. Лицето ѝ непрекъснато лъщеше, мажеше го с някаква лепкава гадост, която при слънце проявяваше способността да отразява горещината и да я излъчва. За да я гледам нормално, трябваше да ползвам слънчеви очила.
Беше ослепителна.
“Аз съм по-красива на тъмно”, казваше еротично за себе си и това беше единственото нещо, за което със сигурност не лъжеше.
На масата ни имаше само една свещ, набучена на празна бутилка от вино, в стаята беше почти тъмно, така че Надя триумфираше. Чувстваше се уверена в себе си и в издръжливостта на грима си, нищо не разбираше от карти, но редяла, бях чувал, добър пасианс, както хората, които не могат да пр ...