Пиша ви от пансиона. Здравейте!
Аз съм един от вас. Огледайте се в огледалото и ще ме видите.
Осъзнавате ли колко сме уникални? Ние сме милиони надарени деца, побрани в изправителен дом. Приют, в който се преправяме. С чужда помощ и взаимно.
Сградата, в която живеем и се уеднаквяваме е обградена с високи стени. Незабележими са с просто око. Последна дума на психотерапевтичните технологии. Огради, които сами издигаме и укрепваме. Правим го по заръка на нашите настойници. Те не са ни биологични родители, но се съгласиха да се грижат за нас. Доброволно. Истинските ни майка и татко са също малки като рожбите си. Не са пораснали. Още са деца.
Сегашните ни попечители са и наши надзиратели. Зорко ни надзирават. За добро. Някога и те са били като нас. Уникални деца, които обаче са пораснали.
Мечтата на всяко дете в пансиона е да стане надзирател. Но вие го знаете. Това е най-висшето звание в затвореното ни за добро пространство.
Между нас никой не иска да стане космонавт или пътешественик. Но ...