Ивайло отвори очи - беше тихо. Стана вяло, с безразличие погледна безпорядъка в стаята си и отиде в дневната. Направи си кафе, запали цигара и машинално защрака дистанционното - нищо не задържа вниманието му. Телефонът звънна.
- Здрaвей, мамо, как си?
- Добре, но ти не ми звучиш добре... Пак ли?
- Не...
- Познавам те, дете, не ме лъжи...
- Когато се върнеш,- всичко ще е наред.
- Затънал си, пак си на много... Как се подлъга, миличък? Защо? Комуни, болници, затвор - мина през всичко...
- Мамо, само се успокои, моля те, спри да плачеш! Обещавам ти, като се върнеш - ще съм добре. Само не се тревожи, ще се поболееш...
- Не наранявай повече, дете - себе си, другите, заради хероина! Всичко се плаща! Никой на този свят не остава длъжник - нито за добро, нито за зло...
- Знам, мамо. Ще се оправя!
- Лека нощ, миличък, поздрави всички. Обичам те!
- И аз теб, мамо, лека нощ. ...