Керван-сараите представляват страноприемници през Средновековието, строени на 40 км един от друг. Това бил точно пътят, изчислен, че може да бъде преминат за един ден от керваните. Обядвахме в точно такава каменна сграда с формата на кораб, без прозорци, която се осветяваше от дупки високо на тавана. Посред бял ден вътре беше мрачно и с допълнително изкуствено осветление. Огромни червени драперии украсяваха каменните стени и хармонираха с червените покривки на масите. Вляво и вдясно имаше вътрешни балкони. В центъра се издигаше сцена. Масите, подредени в бедзкрайни дълги редици и даблъскани една до друга, бяха до една попълнени с посетители. От сервитьрите се изискваше истинска ловкост да се промъкват между клиентите и да вземат поръчките за напитки и сладолед. Основните ястия бяха "включени в цената" и бяха сервирани на шведска маса - салати, супа, дюнер, ориз. За десерт - силно сиропирани сладки.
  В тези керван-сараи пренощували керванджиите, заедно с животните си, за да се топлят.
  Навън вече бе стигнало 40 градуса. Пот се лееше отвсякъде, а ни предстоеше най-горещата част на обиколката - крепостта с кулата на Клеопатра.
  Поради местоположението на града, съвсем естествено беше, че е владян дълго време от пирати. Крепостта се намираше на един хълм недалече от плажа. След като направиха някаква шашма с билетите и ни раздадоха такива с дата отпреди 2 месеца, които не минаваха на устройството за отчитане (много ясно!), все пак се заизкачвахме нагоре по хълма след бариерата. Преди да дойдат сейджуните, тук е било Римска империя. В средата на крепостта имаше построена църква и Йевгений натърти, че по-късно османите "никога не са разрушавали нито една християнска църква!". Просто са я оставяли така, както е, и времето после си е казало думата.
  В крепостта по-късно е имало и харем. А водата се е съхранявала прясна, като в нея пускали оникси. Важно! Алания била област, богата на оникси! Много интересна история ни разказа Йевгений за начина, по който сейджуките отвоювали крепостта от пиратите. Завързали запалени факли на роговете на кози, каквито имало страшно много в околността, и ги пуснали през нощта да се разхождат между техните войници. Обсадените в крепостта пирати се уплашили, че ги атакува многобройна армия и се предали. Още повече, че сейджуките им спрели достъпа до храна и вода.
  Когато разказваше по-късната история, стигайки до Втората световна война, Йевгений каза: "Алания на два пъти е била спасена по чуден начин - единият път - с помощта на кози, а втория път - с помощта на децата". По време на Втората световна война децата се промъквали в лагера на врага и уж невинно събирали нужната информация.
  Преди да се нарече Алая, т.е "Градът на Аладин", името е било друго. Алая е третото официално наименование. А "Алания" произлязло от неволната грешка на един телеграфист, който писал за посещението на Ататюрк в града. И понеже Ататюрк произнесъл приветствената си реч, наричайки града "Алания", така и си останало до днес.
  Почакайте! Още не сме свършили с крепостта! От времето на Клеопатра пък датира килията за осъдените на смърт! В нея осъдените изкарвали 3-4 дни, колкото да се покаят, след което Клеопатра им давала едно уж просто условие "да се спасят" - давала им 3 камъка, които те трябвало да хвърлят от най-високата точка на хълма и ако камъкът паднел в морето, били спасени. Всъщност, доста надалече е трябвало да хвърлят! Толкова надалече, че никой комай не се е спасил. А смъртното наказание било да хвърлят нещастника надолу по стрите скали.
  Жегата най-после си каза думата. А също и среднощния екшън с пияните руснаци. Така дълбоко заспах в автобуса, че вероятно съм изпуснала още доста интересни исторически разкази на нашия гид.