Ела при мен, до мен... Хвани ме за ръката и нека да избягаме. Да бъдем само двамата, далеч от всичките неща, които ни делят. От всичките ограничения, които ни налагат хората, обичани и мразени, от всичките проблеми и неволи, от ежедневието, работата, от всичко нека да избягаме...
Какво ще кажеш за Париж? Там любовта цъфти и не умира, там е толкова безкрайно романтично, че дори да не обичаш, ще обикнеш. Ще тичаме, прегърнати, по улиците и ще си купуваме бонбони и сладкиши. Ще се разхождаме със лодка по реката, ще гоним слънчеви лъчи. Когато завали ще се усамотим във някое крайъгълно кафе със сгушени маси за двама, за да пием горещо какао. А после ще се връщаме в хотела... Или ще си наемем някоя от онези малки китни селски къщи с веранда, цялата в цветя. И на стените ще висят картини на Пикасо или Салвадор Дали, навсякъде ще има наши снимки... Понякога ще се разхождаме, ще се къпем голи в някое езеро с водни лилии. Ще се гмуркаме, аз ще се крия от теб, а ти ще ме намираш отново и отново. ...