Глава XVI
Лъчезар се протегна назад на стола си и разтри с две ръце клепачите на зачервените си очи.
- Не знам братле, не е истина. Всичко е изпържено здраво.
Двамата седяха вече над три часа пред мониторите и от снимките не се различаваше нищо повече от силуети. Станимир гледаше отчаяно, беше си позволил да повярва в успеха, лесният успех. И сега му се налагаше да се завърне пак в реалността. От 287 кадъра един да не става за нищо. Е, все пак, доколкото успя да се информира, това бяха единствените снимки, изобщо от събитието. Публикацията в "Капитал" се харчеше като топъл хляб, над 17 090 преглеждания и около 93 коментара за по-малко от 12 часа. Станимир стисна зъби при мисълта за неизползваемия ресурс, над който се мъчеше съвсем чистосърдечно Лъчезар.
- Остави, няма смисъл. Работата е пре.....!
- Ами ужасно са размазани, и не само това, има някаква светлина, която е обезформила всичко, виж, погледни тук, всяка една форма е освен размазана и някак с изтрит контур. Виж тук, това сепаре ...