Глава VI
Рано сутринта в неделя Станимир прелистваше тънка папка с някакви снимки, копия върху мека хартия. Модна сесия във "Военния клуб". Днес трябваше да предаде селекцията. Беше напрегнат, напоследък му се струпаха и работа и разногласия по всички фронтове. На 47 години изглеждаше все още много добре, строен и с хубава стойка. От дете спортуваше, а сега му оставаше време единствено за плуване два пъти седмично.
Сутринта не потръгна добре. Петя, момичето с което живееше, отново имаше своите моменти на ревност, прерастващи в истерии, все по-често. На 23 години манекенка и модел с безупречна визия тя страдаше от ниско самочувствие, което се отразяваше и на ангажиментите и. Въртеше се в този омагьосан кръг от няколко години. Преди седмица се прибра с подстригана почти нула номер коса, боядисана в платинено русо и с розови оттенъци покрай слепоочията. Станимир изпадна в шок, нищо не и каза. Тя го прочете в очите му и избухна в сълзи. Дори не знаеше вече как да я успокои. Преди пет години и половина на едно ревю беше срещнал невероятна красавица, слаба, но с много женствени форми, рядкост в модния бранш. Нищо общо с наложилите се булимично слаби и безлични модели. Тя имаше страхотно тънка талия, изящно оформени крайници, заоблени гърди и дупе, в съчетание с буйна, лъскава коса с цвят на шоколад. На 42 той все още търсеше себе си. Това момиче разлюля представите му. Влюби се на мига в нея, а тя откри своето - някой, който не спираше да я гледа, да и се възхищава и да я изпива с поглед, това и беше достатъчно.
Станимир не обичаше двуличността. Веднага каза на Калина, че е лудо влюбен, и че няма да я лъже и заблуждава, и че поема отговорността си, ще се грижи за нея и децата, и че ще може да разчита на него за всичко, което е по силите му. Това почти не я уби...
С Петя изживяха бурна любов. Пътуваха много. Той изкарваше много пари. Често работеше и в чужбина, откъдето се връщаше с още по-тлъсти суми. Но тя беше неуравновесена. Луташе се в крайности и изпадаше в депресии, отначалото можеше да ги овладява.
Последната година беше кошмарна. Тя дори се изнесе за три месеца, върна се в Трявна при майка си. Скоро след това именно майка и звънна на Станимир с молба за помощ. Петя беше изпаднала в още по-дълбока криза. Отне му повече от два месеца да я стабилизира и да я убеди да се върне при него в София. Накрая успя. Но се почуства изтощен...
В бизнеса, фотографския бизнес, ако изобщо можеше да се нарече така, той беше принуден да се съобразява с хиляди неща. Беше достатъчно гъвкав и отворен, за да поддържа темпото и имиджа си. Това не беше лесно. Работеше в сфера, където влиянията се равняваха на злато. Това беше най-ценната му инвестиция - познанствата. Имаше нюх, разпознаваше безпогрешно хора и ситуации, беше достатъчно умен и дискретен. С две думи вписваше се. Но и често му се налагаше да изтърпява негативите, свързани с тази професия, неодобрение, капризи, странни желания...
На моменти му идваше да избяга, да зареже всичко. Беше спестил достатъчно, въпреки бурния си живот последните години.
В събота вечер имаше среща в хотел Radisson. Не взе Петя, умишлено. Тя разбира се се нацупи и той много добре знаеше, как ще го посрещне след това. Отиде на срещата с 15 минути по-рано както правеше винаги. В тази професия точността беше задължителна. Седна в бара на хотела и си поръча сайдер. Не харесваше алкохола, но му беше омръзнало да се вглеждат в чашата му с вода на хилядите събития, на които присъстваше.
Просто искаше тази среща да мине, защото беше наясно какви врати ще разтвори за него доброто впечатление, което се надяваше да остави, въпреки риска...
Той просто беше неизбежен.
Седейки така умислен той забеляза слабата фигура на мъж в тъмно син костюм с елек от същия плат и ярко фишу - принт на Руссо. Косата му беше леко рижава, а очите воднисто-сиви. Около 50-годишен. Извърна се, усмихна се широко и стана, направи крачка и го прегърна.
- Господинов, изглеждаш добре момче, да не си бил на някое екзотично пътуване, за което да не знам?
- Филип, радвам се да те видя. По-скоро аз бих те попитал същото.
От натрапчивият парфюм физиономията на Станимир се изкриви в гримаса, която той побърза да скрие като се обърна и с жест прикани депутата да се настани на неговата маса.
- Ако обичате "Hennessy" за господин Карабулев. - каза Станимир и се усмихна приветливо.
- Господинов, извиках те днес, защото знаеш ти си ми слабост. Работим от доста време с теб. Мисля, че до голяма степен на теб дължа популярността си. Ха, ха, м да.
Станимир се усмихна широко. Изобщо не се бе научил да отговаря адекватно на лицемерни изявления и псевдо-комплименти.
- Знаете, че аз съм просто човека зад обектива.
- Хайде моля ти се, Господинов, излишна скромност не е необходима. Имам за теб едно предложение, което струва ми се доста ще те заинтригува. - каза Карабулев като отпиваше от коняка си с видимо задоволство.
Станимир усети тръпки по гърба си, намести се поизправи се, но все още не намираше комфорт да зададе въпрос.
- Добре, става въпрос за следното. Утре вечер в 22:22 ч. забележи само, недалеч оттук, но незнайно къде, ще се състои едно..., - Карабулев се замисли сякаш търсеше най-подходящата дума..., - едно представяне да речем на един продукт, уникално изобретение. Чувал си предполагам за "BluEfficiency" и българският Стив Джобс, ха, ха, нали? Знаеш за какво ти говоря!
Станимир осмисляше казаното, да определено "BluEfficiency" тънеше в мистерия още от самото си публично появяване преди две години. Оттогава нещата някак си се потулиха и сякаш българската преса неглежираше този феномен в света на технологиите. Изтече информация, че в Китай се строи фабрика за производство на това българско "изобретение", но нищо повече не излезе наяве. Станимир беше доста тясно профилиран в модната фотография, лично негово пристрастие, и стоеше някак си встрани от събитията извън познатия му сектор. Имаше разбира се и различни ангажименти, както случая с PR -на Карабулев, но не възлагаше особени надежди на тази дейност, въпреки че печелеше добре и ценните контакти не бяха за пренебрегване.
- Интерено звучи!
- Само толкова ли? Мислех, че ще подскочиш до тавана от радост. Работата е, че там..., че това събитие не е за простосмъртни, извини ме за израза много моля. Сещаш се тези електромобили, или там каквото са, цената нали разбираш, няма такова нещо! Няма такава кола!
Станимир гледаше съсредоточено и гадаеше между редовете, най-вече питаше се каква е цената за тази "услуга".
- Ще ме извиниш много моля, но те мислех за по-умен. Карабулев се разкашля силно при това си възклицание. - Там случайни хора няма да има, нито журналисти. Разбираш каква възможност ти се отваря.- Карабулев гладеше крайчето на фишуто си с пръсти и наблюдаваше като хищник реакциите на събеседника си.
- Искаш да кажеш,че имаш вариант да ме вкараш вътре?
- Да, да кажем, че имам идея как мога да го направя.
- Добре, слушам. Какви са условията? - Станимир нямаше какво да губи и реши да се доближи до целта.
- Имам покана. Ще бъдеш мой ... придружител, не личният ми фотограф, това няма да мине, мой придружител.
- Защо реши да ми предложиш това? - попита Станимир вече с много по-твърд тон.
- Да кажем, ... просто, че обичам да помагам,... на приятели. Не искам да се чувстваш задължен към мен с нищо.
Станимир го погледна, сякаш искаше през очите му да извади отговорът на въпроса, който не получи.
- Приемаш ли? - Карабулев отпи последната глътка от коняка, остави чашата на масата пред себе си и погледна ръчния си часовник.
- Да.
- Чудесно. Ще те взема от вас с колата ми. Около 22:00 ч. А и още нещо. Не знам как ще успееш да скриеш оборудването си, ще трябва да измислиш нещо. И дрехите ти, помисли добре. Все пак влизаш в роля. - Карабулев се изправи, доближи се за прегръдка, хвана Станимир за раменете и го отдалечи от себе си, сякаш да го види по-добре. Отпусна ръце и погали челюстта му с леко, приятелско потупване за финал.
Станимир се отпусна на стола зад себе си, гледайки отдалечаващата се фигура на своя "благодетел".
Съботната нощ Петя почти не спа от ненаситните му желания...
...
© Весела Маркова Todos los derechos reservados