Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма място за погребани мечти. Няма място за разочарование. И не, няма място за отчаяние.
Представяш си живота като едно дълго и забавно пътуване, в което всичко лошо, което може да ти се случи е да пропуснеш да вземеш поредната награда. И ако трябва да бъда честен, на някои дори им се получава, но не и на мен. Лошите дни ме сполетяха така неочаквано и бързо, че нямах време да мечтая.
Родил съм се в Ниш. Тогава градът беше в Югославия. Сега е в Сърбия, но не съм живял там много. Когато съм бил на три, родителите ми са се преместили в Пула, който сега е в Хърватска. Баща ми работил в тамошната болница. Той беше лекар. Невероятен хирург. Така казваха за него пациентите му.
Майка беше медицинска сестра в същата болница. Имах незабравими лета там. Пула е на брега на Адриатическо море. През лятото гъмжеше от туристи. Германци, италианци, поляци, австрийци и още много други. Навсякъде се чуваше чуждест ...