Спомних си за Любовта и Доброто. Тя, Любовта, тръгнала по земята, за да попита хората що е Добро? Вървяла, вървяла и стигнала до един дом, като палат. Вън, на двора, в красивия небесно-син басейн, зърнала атлетическото тяло на красив младеж. Извикала го през вратата и го помолила да ù отговори. Момъкът се позабавил малко.

   Тя, Любовта, била обляна цялата в светлина и прозрачните ù дрехи се спускали до земята. Лицето ù греело в усмивка. Кой можеше да устои на такава красота? Така, момъкът ù отворил  и тръгнал по алеята от цветя, които ухаели и омайвали погледа.

- Човече - обърнала се тя към него. Знаеш ли какво значи Добро?

   Той я погледнал с изпитателен поглед и отговорил:

- Добро ли? Ами, то е да бъдеш облечен добре, да живееш в разкош, да имаш приятели, много пари и всичко, което имам аз.

- А Любов имаш ли?

- Какво е това Любов? Това нещо не ми е познато. Знам, че така ми е най-добре да живея.

- А чувстваш ли се щастлив?

- И това нещо не ми е познато. Живея, но ми е много скучно. Правя едни и същи неща и сякаш съм в една огромна стая, от която не мога да изляза. Дните ми минават бавно. Всичко ми е едно и също. Изобщо, голяма скука.

- И на това ми казваш Добро, значи?

- Така съм свикнал. Имам си всичко, от мама и татко. Да са живи и здрави!

- А не се ли замисляш, че един ден тях няма да ги има? Тогава, какво ще правиш?

- Виж, за това не съм се замислял. Добре, че ми отвори очите!

- Отворих ти ги, но дали ще проумееш истината, която ти  казах?

- А, бе, давай сега да върви, а за бъдеще да не му мислим!

- Давай, давай, ама всичко си има граници, момче! Когато останеш сам, тогава ще разбереш какво значи да търсиш Доброто. А сега, остани си със здраве и дано Господ ти даде разум!

   Любовта забързала към вратата и продължила пътя си.