Спомних си за Любовта и Доброто. Тя, Любовта, тръгнала по земята, за да попита хората що е Добро? Вървяла, вървяла и стигнала до един дом, като палат. Вън, на двора, в красивия небесно-син басейн, зърнала атлетическото тяло на красив младеж. Извикала го през вратата и го помолила да ù отговори. Момъкът се позабавил малко.
Тя, Любовта, била обляна цялата в светлина и прозрачните ù дрехи се спускали до земята. Лицето ù греело в усмивка. Кой можеше да устои на такава красота? Така, момъкът ù отворил и тръгнал по алеята от цветя, които ухаели и омайвали погледа.
- Човече - обърнала се тя към него. Знаеш ли какво значи Добро?
Той я погледнал с изпитателен поглед и отговорил:
- Добро ли? Ами, то е да бъдеш облечен добре, да живееш в разкош, да имаш приятели, много пари и всичко, което имам аз.
- А Любов имаш ли?
- Какво е това Любов? Това нещо не ми е познато. Знам, че така ми е най-добре да живея.
- А чувстваш ли се щастлив?
- И това нещо не ми е познато. Живея, но ми е много скучно. Правя ...