Елизабет се събуди от усещането, че нещо не е наред, което упорито отказваше да си иде, колкото и тя да се опитваше да го прокуди. Първоначално не проумяваше какъв може да е проблемът, след като лежеше в чисто и меко легло и беше в сигурната прегръдка на Сам, но постепенно събитията от предната нощ си проправиха път през пелената на съня. Тя отвори очи.
Сам беше убиец.
Сам я беше лъгал от самото начало.
А тя лежеше сгушена в него, скрила лице в гърдите му, сякаш обятията му бяха най-безопасното място на света.
Много дълго време не посмя да помръдне, заслушана в равномерното му дишане. Той я беше завил с тънък чаршаф по някое време през нощта, което беше добре, защото ризата се беше увила около кръста й, оставяйки я гола от пъпа надолу. Ръцете му я обгръщаха и придържаха близо до него, сякаш дори на сън той я смяташе за нещо ценно, което иска да предпази.
Елизабет не можеше да проумее как този мъж, който прави всичко възможно от първата им среща, за да й помогне, е същият, който излиза, ...