Сам остана дълго време пред вратата на коридора към помещенията на стражите. Можеше да чуе гласовете им, идващи от общата стая и не можеше да се насили да отиде при тях, дори и да искаше да се увери, че мъжете са добре. Сигурно го мислеха за страхливец. В живота му го бяха наричали с много по-лоши думи и нито веднъж не го бяха засегнали, така че Сам не разбираше съвсем защо сега е различно. По някое време беше започнал да се интересува от мнението на другите. Първо от това на Лизи и Чарли, а сега и от онова на мъжете му.
Стискаше зъби толкова силно, че челюстта му изпука. Наложи си да се отпусне, а след това и да отвори вратата. Когато Сам застана на прага на общата стая, гласовете в миг секнаха и всички погледи се заковаха в него. Той зачака гневът и нападките, решен да ги приеме и изтърпи. Вместо това настъпи неловка тишина, която само след миг бе нарушена от облекчени и дори радостни възгласи. Защото той се бе появил.
– Капитане! – гласът на Заян послужи като някакъв сигнал за остан ...