Захир се облегна назад в стола и разтърка уморено очи.
В помещението, в което го бяха оставили, нямаше часовник, а единствената светлина идваше от атешите. Нямаше представа кое време е или пък колко беше минало, откакто мъжете с маски нахлуха в дома им през нощта. Последното, което помнеше, преди да се събуди тук, бе как един от нашествениците хвърли бомбичка на пода и как Захир късно осъзна, че миризмата на дима му е позната. Бяха ги приспали и отвлекли.
Трябваше да са минали дни. Дни, а той бе зърнал Фатима само веднъж, и то докато стоеше на прага. И дори не й бе обърнал внимание, защото тя беше тук. Велахе.
Лечителят отпусна ръце от двете си страни и се вгледа в черната перла пред себе си. Изучаваше я през лупи, които му позволяваха да види потоците атма. Такива не бе виждал от дните си като лечител в двореца, но всичко в затвора му – в лабораторията – бе най-доброто и най-модерното. Имаше дори неща, за които не бе чувал. Едно време бе готов да отреже дясната си ръка, за да работи н ...