Казра не изпускаше жертва си, която се движеше по улицата долу. Прескачането от покрив на покрив не бе любимият му начин за преследване, защото ако жертвата му погледнеше нагоре, можеше да го види в мига на скока, но те никога не поглеждаха. Сякаш да излезеш след полунощ, загърнат в наметало и движейки се близко до стената, бе всичко, от което някой се нуждаеше, за да остане незабелязан.
Вървяха от десетина минути и генералната посока беше двореца, но това все още нищо не значеше за силуета долу. Сам беше почти сигурен, че е жената, защото не беше достатъчно едър за някой от другите, което допълнително го озадачаваше. Знаеше, че вещицата може да омайва и жени, но предпочиташе мъже, а и да изпрати жена в страна, където гледаха на тях като на второ качество хора? Беше рисковано, дори и сред редиците на страшниците, където не бяха чак толкова предубедени. Точно затова се чудеше дали не е направил грешка и истинският шпионин сега да напуска хана, докато те преследваха жената до любовника й ...