Мазето, което Чарли беше приспособил за свой склад, беше точно толкова разхвърляно, колкото го помнеше Сам. Няколкото атеша по стените хвърляха сенки, които създаваха впечатление, че стаята е по-голяма и претрупана, а за улеснение – нищо не беше надписано и повечето му прахове бяха в еднакви стъклени бурканчета. Поне бяха прозрачни, но дори Сам се затрудняваше на око да различи седемте еднакво жълти праха един от друг, ако не ги подуши. Чарли, от своя страна, знаеше какво е всяко едно нещо и просто протягаше ръка, за да вземе това или онова, без дори да поглежда. Мистерия, която все някога Сам щеше да разгадае. Сега погледна още веднъж списъка на Лизи и започна да се провира между рафтовете, за да търси съставките. Намери буркана с кафеникавата зърнеста пръст, успя да изрови един плик със сушени лилавеещи цветя, извади друго бурканче с жълтеникаво-бял прах с цвета на пустинята отвън, както и още няколко пакета. За последното бурканче му се наложи да пренареди половината задна стена и д ...