Гвардеецът замахна с ръка и към нея полетя нов залп от камъни. Елизабет вдигна щита пред себе си и макар да успя да опази главата си, усети нови наранявания по краката си. Изруга тихо срещу болката и замайването и прати атма в иглата, карайки я да приеме формата си на сабя. Спусна се към Нашад едновременно със Силуета, който отново се всмука през носа и устата му, докато Франк го нападаше и му пречеше да види Лизи ясно.
Тя успя почти да го достигне, когато изведнъж кракът й потъна до глезена в земята и я накара да залитне. Знаеше, че най-малкото го е изкълчила още преди да осъзнае, че не е пропаднала в обикновена дупка, а в такава, която Нашад е отворил. И която сега се затваряше около нея.
Елизабет изруга и започна да тегли крака си. Погледна към гвардееца. Каквото и да правеше Сам, успяваше да го задържи на място, но не и да му попречи да се ухили с изкривена уста. Момичето изруга отново и този път заби върха на сабята в дупката, порязвайки се нарочно. Малък щит от кръв веднага се оф ...