– Богове, видяхте ли тази светлина! – възкликна Марго.
Трите момичета седяха една до друга на една от дългите маси. След ритуала в дворцовия храм апетитът на всички се бе отворил и в момента вечеряха и оживено обсъждаха случилото се.
– Изобщо не изглеждаше безопасно. – каза Франсис, хвърляйки сърдит поглед към групата страшници, които се бяха разположили на кралската маса.
– Беше красиво. – каза Елизабет.
– На теб страшникът ти е размътил мозъка. – ухили й се Марго. – С този танц…
– С това въртене, въртене… – продължи Фран.
– Стига. – начумери им се Лизи.
– Въртене, въртене! И как само си шепнехте!
– Винаги съм твърдяла, че за разбитото сърце няма нищо по-здравословно от нова любов. – заяви авторитетно Марго.
– Така ли си правила? – подсмихна се Елизабет. – Винаги?
Трите се закикотиха и продължиха да си приказват. Лизи се стараеше да не поглежда към Финиан Калахан, за да не предизвика още закачки, но въпреки това погледът й се стрелна към него. Той въобще не се и опитваше да се прикрие ...