Ненавист
-Вън от двора ми! Да не си стъпил тук, мръснико гаден! – крещеше, че чак се пенеше дядо Панчо, размахвайки кривака си подир Аньо.
-Ама синът ти, ама Лазо ме покани, че зърно от вас ще купувам бе, селски… Успокой се, няма да те обирам – успя да се обади Аньо.
-На тебе нивга и нищичко няма да продам! Скоро да бягаш от очите ми и още веднъж хич и да не си посмял да се мернеш отпреде ми, че ще те размажа като змия усойница – пак се запени и чак позеленя от яд старецът, трясвайки портата зад гърба на нахалния купувач.
-Ама, тате, защо така бе? – сприпна се Лазо, още сънен, разгърден и неумит. – Аз рекох на Аньо тази сутрин да дойде у нас, че няколко чувала със зърно да му продам, пък ти го гониш!
-Нито с това магаре, нито с някой от рода му искам да имаме нещо общо, така да знаеш! Не им ща ни меда, ни жилото на тези мръсници!
-Ама, тате, то каквото било, е било и отдавна вече е отминало… Не може все така да мразиш съседите – ей, врата до врата сме…
Дядо Панчо таман отвори уста, за да обясни ненавистта си към Аньо, но не смогна да каже и думица, а се свлече на пътеката, до чемширите.
-Тате, татенце, що ти стана? – притесни се Лазо, наведе се, подпъхна ръце под отпуснатото тяло на баща си и го повдигна, но старецът продължаваше да стиска кривака и синът му бая зор видя дордето да го довлачи и да го положи на кревата.
-Татко, вече пусни бастуна! Няма го Аньо, отиде си!
Панчо се размърда и Лазо се поуспокои:
-Чак пък толкова да се ежиш на съседа, хич и не мога да те разбера, да знаеш – все пак синът се осмели да подпита баща си за бясната му ненавист.
Дядото примлясна няколко пъти, сетне поиска вода, помъчи се да седне на леглото, но без да изпуска бастуна и за учудване на Лазо, най-сетне успя. Само с една ръка повдигна чашата с вода към устата си и доста се пооля, ама пък се свести, та чак му дойде приказката:
-Слушай, сине, цялата история на омразата ще ти разкажа! Скоро след девети септември 1944 година комунистите заселиха Аньови в нашето село. Когато дойдоха, хорицата бяха въшливи и гладни като кучета. Тогава аз цялото им домочадие храних и поих, сякаш родни дечица ми бяха. След някоя и друга година наш Аньо за кмет го издигнаха и първата му работа знаеш ли каква беше? Направи донос против мен, неблагодарното копеле! Писа на големците от неговата партия, че богат чиляк съм бил, обявявал съм се против ТКЗС-то и съм искал да свалям народната власт… Заради него за шест години ме затвориха на остров Белене, та едвам оживях… Как да е, спаси ме Господ, чак се ожених, подир и ти се роди, отчувах те, ама помниш ли – кога искаше за студент да се записваш, кой ти подля вода?
-Абе, имаше нещо…, характеристики, такива работи, но много време изтече оттогава, тате и ядът ми се притъпи вече – Лазо се опита да поуспокои баща си.
-Тогава Аньо пак беше кмет, а комунистите не пускаха никой да следва без характеристика. Та той такава ти я изтипоса, че направо за гроба те подготви... Не се забравя това, сине, като проказата е то! От семейство на фашизирани кулаци си бил, представяш ли си?! -Абе, Аньо - викам му, – отде ги измисли тези фашисти в България бе, а той ми се захили право в лицето: „Малко лобут ядохте от нас, гиди богаташчета надути, вас живи не трябваше да ви оставяме, че да се не плодите и да не разпръсквате по земята отровното си семе!” - тъй рече неблагодарникът, ама нали знаеш : „Пази, Боже, сляпо да прогледа!” Затова не ща да го видя, сине… Господи, колко го ненавиждам! – провикна се старецът, надигна се, подпирайки се на бастунчето си, пристъпи няколко крачки и тежко се свлече на пода, погледна страшно, понечи да каже още нещо, но се чу само хриптене, а в следващия миг очите му широко се отвориха…
© Росица Танчева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря за отзива, Симеон!
-
Изключителен разказ си сътворила, Роси!
Трогна ме!
Успех и късмет ти желая! -
Прав си, Севделин. Но как да се излезе от порочния кръг, от неспособността да се възприемат уроците на историята, как да се прекрати самоубийственото повтаряне на грешките? А що се отнася до романа "Ловецът на диви патици" на Тодор Ризников /Тодор Иванов Василев/, аз мисля, че той е изключително стойностно произведение, което всеки българин трябва да прочете. Благодаря за отзива!
-
Джейни, за мене е чест, че поетеса като теб, която рядко чете проза, както сама казваш, е отделила време за разказа ми и го е почувствала.
Благодаря ти! -
По принцип рядко чета проза, и много малко проза съм писала, трудничко е...
След прочита дъх не ми остана...
Умееш го писането! Накара ме да вляза в ролята на дядо Панчо, и да усетя мислите и чувствата му! -
Веси и Цонка, благодаря ви!
-
Много силен разказ!Поздравления!
-
Благодаря ви за отзивите!
-
Както е казал народът: "Няма ненаказано добро". Силно се впечатлих от този разказ, още повече, че и семейството ми е преживяло подобна драма.
-
Привет, Роси! Какво ли не е видял българина - фашизъм, социализъм... ама и днешния културизъм няма общо ни с културата, ни с туризма!
-
Благодаря и аз!
-
Благодаря, Ена!
-
Чудесно написан разказ!
БРАВО! -
Агоп, благодаря за отзива и за препратката към твоята мъдра поетична творба! Отново се замислих...
-
тежко минало, което се задълбочава в настоящето, Роси...
няма излизане от блатото!
чудесен разказ!!!
благодарността е тежко бреме...
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=103517
поздрави! -
Споделям мнението ти, Вили. Благодаря за отзива!
-
Който е преживял тези несправедливости, лагери,изселвания...трудно забравя и трудно прощава, носи горчиката в душата си докрай, неговите наследници също. Ако могат да простят и да гледат напред без омраза, за тях ще е по-добре!
-
Опитах се да развия и изразя идеята си чрез образите на героите и ако съм успяла да постигна "достоверен разказ с плътен рисунък", това за мен е добро постижение. Благодаря за отзива, Галя!
-
Петя и Мартина, благодаря за отзивите!
-
Страхотен разказ, Роси!
-
!!!
-
Антонио, споделям мнението ти, че въпреки всичко, колкото и трудно да е, трябва да има разумна прошка, за да се излезе от порочния кръг и за да се избегне взаимното погубване, но без да се забравят уроците на историята.
-
Шушка, Сеси, Ники, Силви и Ангел, благодаря ви, че прочетохте и коментирахте този тежък разказ.
-
Тази история до голяма степен ме развълнува , защото страшно ми заприлича на една в моя род и то в частност с мене. Но не това е причината да харесам разказа, а умението ти в малко врема и на малко пространство да развиеш художествено идеята си. Поздрави!
-
Най - яростните ни врагове, са най - ценни за израстването ни. Благодарение на тях, практически можем да научим уроците: Приемане, Прошка, Обич.
Поздрав, Роси! -
автентично, личностно и въздействащо,поздравявам те,Росе и сърдечно ти благодаря
-
Някои рани са толкова дълбоки, че е трудно да простиш! Много човешки и хубав разказ! Поздрави, Роси!
-
Да, болезнена житейска истина... Запрян, благодаря за отзива!
-
Хубав разказ!Има я житейската истина, има я и добрата форма.Поздрав,Роси!
-
Силви и Ели, благодаря ви!
Ели, пишеш: "Прав е дядо Панчо, че не прощава.
Всеопрощението не е добродетел, а пасивна подкрепа на злото и несправедливостта..." По-долу, в отзива си, Кръстина споделя:
"...самият финал на разказа е доказателство,
че е дошло време "да простим и непростимите вини", защото
когато съхраняваме дълго време омраза в сърцата си, дори и
тази омраза да е напълно основателна и справедлива, тя не
води до нищо добро, рано или късно тя ни убива..." Аз по-скоро достигнах до мнението на Кръстина, търсейки изход за излизане от порочния кръг на отговаряне на злото със зло, което предизвиква ново зло и така погубването на човещината продължава... Всъщност, това важи и за отношенията между държавите. Например, защо Балканите често са се превръщали в "барутен погреб"?
-
Тези извращения на комунистите са непростими. Те не само причиниха физически страдания на хиляди хора, но нанесоха нелечими травми и в човешкото съзнание, като изопачиха до крайност Марксисткото учение – хуманно в основато си.
Прав е дядо Панчо, че не прощава.
Всеопрощението не е добродетел, а пасивна подкрепа на злото и несправедливостта...
Поздравления за тази реалистичен и вълнуващ разказ, Роси!
-
Всъщност е повече от случване, Борко...
-
Случва се...
-
Елена, Веска, Магдалена, Жанет, Илко, Кръстина, Водолея, Иван, Нина и Петя, благодаря, че прочетохте този тежък разказ. Идеята за него ме осени след въздействието, което изпитах, прочитайки акростиха на Кръстина Тодорова "България", зовящ към опрощение в името на Родината ни, която е над всичко. Благодаря на Кръстина, че ме размисли. Петя, ти си млад човек и коментарът тук е сякаш взет от скоро написан учебник по история, но последствията върху човешката душа - това е предметът на моето изследване - опитах се да го изразя в художествена форма. Иван, споделям всичко, написано от теб. Вглеждам се в хората покрай себе си, изучавам ги, съпреживявам с тях и така почти съм опитала и онова време. От твоите произведения си личи, че ти наистина си го усетил. Но краят на разказа ми, уж отворен, сякаш по-скоро наклонява везните към внушението, което прави Кръстина със своя акростих...
-
Превратът от 9 септември разгръща компоненти, които отприщват човеконенавистничеството.Засилват се боричканията в самата държава, както и натиска с репресии върху по-заможните...
-
"Пази, Боже, сляпо да прогледа!" Така е било и сега си е така.
Поздрав за въздействащия разказ! -
Много силно въздействащ и докосващ сърцето,
талантливо сътворен разказ, мила Роси!
Под моя стих "България" ти ми писа, че стихът
ми те е вдъхновил да напишеш разказа си "Ненавист"
и наистина реализацията е отлична, разказът ти е
много оригинален и с много голямо художествено
майсторство сътворен, но аз мисля, това е само мое
лично мнение, че самият финал на разказа е доказателство,
че е дошло време "да простим и непростимите вини", защото
когато съхраняваме дълго време омраза в сърцата си, дори и
тази омраза да е напълно основателна и справедлива, тя не
води до нищо добро, рано или късно тя ни убива... Дори и
когато не ни убива физически, както е станало с дядо Панчо,
тя убива светлото, човешкото в нас и става причина без да
искаме да станем лоши и злобни като тези, които са ни причинили
злото. Прошката е най-голямото наказание, затова трябва да се научим да прощаваме, а колкото до възмездието, рано или късно всеки ще си го получи, но не от ръката на личното отмъщение, а от ръката на една висша сила, която властно предопределя съдбата на всеки земен човек, никой не може да се скрие от наказанието свише...
Поздрави за талантливата авторка! БЪДИ!
-
Поздрав!
-
не се забравя лесно злото..
дори и да простиш, остава горчилката в душата..
Роси, много силен раззказ, за жалост...от действителността.
сърдечен поздрав, светли дни ти пожелавам.. -
+++ Поздрав сърдечен!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
