4.07.2011 г., 10:05 ч.

Ненавист 

  Проза » Разкази
1593 0 40
5 мин за четене
-Вън от двора ми! Да не си стъпил тук, мръснико гаден! – крещеше, че чак се пенеше дядо Панчо, размахвайки кривака си подир Аньо.
-Ама синът ти, ама Лазо ме покани, че зърно от вас ще купувам бе, селски… Успокой се, няма да те обирам – успя да се обади Аньо.
-На тебе нивга и нищичко няма да продам! Скоро да бягаш от очите ми и още веднъж хич и да не си посмял да се мернеш отпреде ми, че ще те размажа като змия усойница – пак се запени и чак позеленя от яд старецът, трясвайки портата зад гърба на нахалния купувач.
-Ама, тате, защо така бе? – сприпна се Лазо, още сънен, разгърден и неумит. – Аз рекох на Аньо тази сутрин да дойде у нас, че няколко чувала със зърно да му продам, пък ти го гониш!
-Нито с това магаре, нито с някой от рода му искам да имаме нещо общо, така да знаеш! Не им ща ни меда, ни жилото на тези мръсници!
-Ама, тате, то каквото било, е било и отдавна вече е отминало… Не може все така да мразиш съседите – ей, врата до врата сме…
Дядо Панчо таман отвори уста, за да обясни ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Предложения
: ??:??