Тръгнах си с билета и парите в ръка. Нямаше време да се размотавам, до излитането на самолета имаше два часа и половина. Сега пък Сан Диего? Подкарах форда към дома. Щом влязох взех една раница и хвърлих два чифта бельо и някоя тениска. Посегнах в хладилника и извадих една бира. Устата ми горчеше повече от вкуса на бирата, сякаш новото предизвикателство беше заседнало там. После се излегнах на дивана за десетина минути. Все още не е късно да зарежа тази работа. Но смехът на Мойра кънтеше в главата ми. Еее, Стив…какво мислиш по въпроса? Шубе ли ти е? Мисля, че съм корав пич, но това нещо не ми харесва. Но парите си ги биваше. Каквото ще да става, ще внимавам. Изпих бирата и тръгнах с колата към летището Лонг Бийч.
Самолетът излетя по график и аз се рея в облаците. Отказах на стюардесата алкохол, само безалкохолна кола ще пия. Така ми се пийваше едно уиски и едва устисках. Остава само това – да се напия и да оплескам нещата. Няколко часа едва удържах в самолета. Колкото наближавахме Сан ...