Тупур…тупппп…тупп… Чува се ясно, че се тупурка в каросерията.
Мойра ми каза да не отварям. Но какво ли става там?
Любопитен съм като сврака…Двоумя си, но в крайна сметка отивам и дръпвам вратата.
Леле, майко…
Пет жени са оковани към вериги, застопорени към стените на микробуса. Всяка е с белезници на едната ръка към веригата. Другата и ръка е свободна. Има нахвърляни бутилки с вода около тях. Вони! По време на пътуването им кой знае от къде до тук, не са излизали за тоалетна и вътре е ужас. Гледам и не вярвам на очите си… Момичетата са млади около 18-19 годишни, напъпили в женствеността си. Изглеждат зле…В очите им има някакво примирение и отнесеност, повечето спяха и дремеха мълчаливи… може да са ги натъпкали с нещо. Една от тях още топуркаше с веригата по стената на микробуса. Беше мургавелка с изпоцапани дрехи, къдравите и коси бяха мръсни и сплъстени, а шоколадовите и крака изпоцапани с кръв. Какво да я правя?
-Сеньор, сеньор…
-Какво има?
- Сеньор, помогнете ми сеньор, махнете тази ...