Събуди го неясното усещане за нечие чуждо присъствие в стаята. Ослуша се. Нищо - освен равномерното дишане на Тина на педя от лицето му. Отвори бавно очи. В стаята витаеше сумракът на недоспало утро, вън бучеше боклукчийска кола, а забързани стъпки крачеха по сънените тротоари. Стана и пристъпи към прозореца, открехна пердето. Огромният град му намигна с безброй светлини на пробуждащи се прозорци, зад чиито гуреливи очи се излежаваха, протягаха, или чакаха ред пред тоалетната милиони мърморещи граждани.
Погледна към леглото. Жена му спеше, заровила лице в разпилените си по възглавницата коси. Мънкаше си нещо и меко примляскваше с устни. Сънуваше. Бе отметнала одеялото, нощницата ù се бе навила около бедрата, а гладкият им мрамор примамливо го зовеше. Пристъпи полека, ръката му се спусна под леката материя, пръстите му лакомо пропълзяха нагоре и, не срещнали съпротивата на бельото, проникнаха в нея. Беше влажна и топла. Тя трепна и отвори очи:
- Какво правиш… - гласът ù потъна под могъщ ...