Събуди го неясното усещане за нечие чуждо присъствие в стаята. Ослуша се. Нищо - освен равномерното дишане на Тина на педя от лицето му. Отвори бавно очи. В стаята витаеше сумракът на недоспало утро, вън бучеше боклукчийска кола, а забързани стъпки крачеха по сънените тротоари. Стана и пристъпи към прозореца, открехна пердето. Огромният град му намигна с безброй светлини на пробуждащи се прозорци, зад чиито гуреливи очи  се излежаваха, протягаха, или чакаха ред пред тоалетната милиони мърморещи граждани.

Погледна към леглото. Жена му спеше, заровила лице в разпилените си по възглавницата коси. Мънкаше си нещо и меко примляскваше с устни. Сънуваше. Бе отметнала одеялото, нощницата ù се бе навила около бедрата, а гладкият им мрамор примамливо го зовеше. Пристъпи полека, ръката му се спусна под леката материя, пръстите му лакомо пропълзяха нагоре и, не срещнали съпротивата на бельото, проникнаха в нея. Беше влажна и топла. Тя трепна и отвори очи:

- Какво правиш… - гласът ù потъна под могъщата му прегръдка, загуби се в неочаквано завладелия го ритъм; облада я мощно, без ласка.

- Спри! – опита се да го отблъсне, забивайки нокти в гърдите му – Спри се, де!

Бе се събудила, а с нея и огромно разочарование, което се бе изписало по лицето ù. Настръхнала и зла, излъчваше неприязън и отвращение, които дори не се опита да скрие. Сутрешната любов някога им бе приоритет, който с годините брачно съдружие някак си отстъпи място на ленива прозявка или случайно пошляпване по задника. Нощем не се търсеха, освен ако не се връщаха от купон, попрекалили с алкохола, освободени и без задръжки. Тогава се любеха до изнемога, спомняйки си колко им е било приятно преди и се чудеха защо не са продължили да го правят през всичкото това време, през което са заедно. И разнежено се кълняха, че ще вземат мерки това да се промени и да върнат към старите си навици. Сутринта се събуждаха гузни, с махмурлук и дори не смееха да се погледнат. Не говореха за вечерта. Закусваха набързо, той преглеждайки вестника си, тя с неизменната чаша кафе пред телевизора, като че ли новото начало щеше да дойде с началото на някой сутрешен блок. Следваше бегла целувка и колите им поемаха в различни посоки.

- Какво ти става, защо си такъв? – бе станала от леглото и изпразненият ù откъм емоции глас прозвуча откъм тоалетната.

- Какъв такъв – виновно смотолеви той.

 – Грубиян, какъв. - последва шумът от водата, тя си затананика, сякаш нищо не се бе случило.

Антон слезе в кухнята, без да пали лампите. Срамуваше се от себе си, струваше му се, че се бе изчервил и сякаш се боеше да не би някой в дрезгавината на къщата да забележи това. Не му беше идвало на ум, че е грубиян, никога не му го бе показвала с нещо, напротив. В ония среднощни, разкрепостени сексуални нощи, го окуражаваше да бъде по-твърд. Харесваше ù да я поплясва и хапе - неща, които бе виждал само в едни други сънища, като ерген, под влиянието на видеокасети, обозначени с големи XXL. Дори, можеше да се каже, бе малко срамежлив и сексуално пасивен. Отдаваше го на пуританското си възпитание и никога, дори във фантазиите си, не смееше да надскочи желанията си от представите си за нормално сношение. Но дълбоко в себе си бе наясно,  че понякога много, ама много му се иска, влекат го, желае ги тези сцени от видеото и с удоволствие би ги пренесъл в собствената им спалня. Дори ù беше тайно благодарен, когато тя без свян си ги поискваше. И така до следващата поредна порция  алкохолен оргазъм. “Пияни сме достатъчно, за да го направим – обичаше да казва тя – Стига си го умувал, сега идва ред на телата.”

- Пастата за зъби е свършила – констатира гласът ù от горния етаж. Чу шума от душа в банята, представи си голото ù тяло, подложено под струята, еротичните пръсти на мислите му полазиха по силуета, обвит в пара, опипаха извития гръб,  плъзнаха се по задните ù части, устните му целуваха стегнатите ù гърди, по които капките се разбиваха на хиляди сребристи пръски, близна твърдите ù кафяви зърна, засмука ги. Адски му се прииска да я има отново. Някакво диво желание го теглеше нагоре по дървените стълбища. Денят обаче внезапно надникна през прозореца на кухнята, шумът му проникваше дори през скъпоструващата звукоизолационна дограма, подсещаше го за офиса на деветия етаж и смръщената физиономия на шефката.

- Сънувах нещо! – обяви тя, както му се стори, тържествено, докато превключваше каналите на портативния телевизор. Отпи глътка кафе. Прилепналата по тялото хавлия очертаваше формите ù, гърдите ù безсрамно надзъртаха през разперените  пръсти на ръката, с които я придържаше, от неизсъхналата ù коса лъхаше на свежест. Ароматът ù се смеси с тоя на кафето, замириса му на солено, плаж, екзотика, океан…

- Какво толкова сънува – опита се безпристрастно да я наблюдава над ръба на чашата си. Бледата ù кожа попиваше алчно крема, който с изящни движения нанасяше по лицето си механично, с лек натиск. Тя отсъстваше, бе само телом тук. Погледът ù бе зареян навън, през прозореца. И когато преметна небрежно крак върху крак, погледът му буквално се срина надолу, привлечен от полите на хавлията, които се разтвориха безцеремонно, откривайки току-що избръснатото ù междубедрие, нежната руменина на престърганото, оставена след бръснача, очите му се впиха в малката сладка цепка на срамните ù устни, опитаха се да се промъкнат между тях. Усети напрежение, кръвта яростно нахлу във вените му, обхвана го неукротимо желание да я сграбчи още сега, тук, на масата, да разтвори красивите ù нозе, да потъне между тях и да…

- Сън като сън, но с мъже – изсмя се и смени позата на краката си заедно с канала на телевизора. – Тая сутрин няма нищо интересно. – Изключи го и пусна сешоара, масажирайки корените на червената си коса.

- Какви мъже – с насмешка, по-скоро отговори, отколкото запита той, все още под въздействие на нагона си.

- Не знам, не ги познавам. Само помня, че имаше секс! Луд секс…

Засмя се и припна към втория етаж, а смехът ù я догони по стълбите, оставяйки го озадачен. И, интересно, още по-възбуден. Тръсна ядно глава, опитвайки се да прогони една гадничка мисъл-съмнение, която неусетно се бе наместила в главата му. Ревността. Никога, до сега, не бе допускал нещо толкова противно да витае в пространството между тях. Никога. Живееха забързаното си ежедневие между двата офиса, кварталния хипермаркет и дома, без да се замислят, със сляпата вяра, която институция, каквато е бракът, им даваше. Сега обаче, след тоя неин сън, я допусна. Илюзорно, невинно, на пръсти влезе, дори му позволи да я поразгледа и в миг на нездравата борба, водеща се в съзнанието му, да му се стори отвратително привлекателна. Видя се като воайор, наблюдаващ отстрани сексуалните сънища на жена си, онаниращ заедно с нейния оргазъм и неочаквано изпита удоволствие. След което го налегна неимоверно чувство за вина, като на юноша, когото са заловили да наблюдава през ключалката на банята по-голямата си сестра.

Не помнеше Тина кога е излязла. Не помнеше как отиде в офиса, смръщената мутра на шефката. Не помнеше и как се прибра с бутилка водка. Жена му го изгледа с унищожителен поглед - у тях не се пиеше. Не посмя да я отвори, вечеряха набързо, без разговори. Той остана да разчисти масата, мислейки над явното отчуждение, съпътстващо брака им. Ужаси се, че единственото общо, което все още споделяха, бе спалнята. Сигурен бе, че това все още е така, поради липса на втора такава. И с вироглавостта на мазохист, остана да спи на дивана в гостната, чакайки чудото да се случи и Тина да го повика при нея. Не се случи, но на сутринта тя бе извънредно кисела и раздразнена. Развика му се, какво било това, какви са тези тийнейджърски изпълнения, тя не искала да е вдовица при жив съпруг. Закусиха в мълчание, но на раздяла го целуна по-дълго от обикновено и, както му се стори, някак по-нежно, а казаното направи вкуса на целувката ù незабравим през целия ден:

- Тони, не го прави отново! Не мога да спя без теб, знаеш го!

Спореше му всичко след това, дори получи похвала за старанието си от сухарката зад стъклената врата на офиса с табела “Мениджър”. Прибра се преди съпругата си, избръсна се отново, бе взел билети за концерт. Облече чиста риза, костюм, въпреки жегата, и я зачака. Когато се появи, настроението му изведнъж се скърши. Бе зла и заядлива. “Изморена съм, никъде не ми се ходи, какви концерти са те подгонили и тебе, краят на месеца е, утре имам толкова задачи в офиса, моля те!”

Легна си преди него. Когато се качи, тя вече спеше. Мушна се при нея,  прокара внимателно ръка под главата ù, опита се да я прегърне. Тя остана така, дишането ù бе дълбоко и равномерно. Той се поуспокои и тъкмо се унасяше вече, когато тя изведнъж отметна завивката, измъкна се от прегръдката му, засумтя насън, заизвива сластно тяло. Разбра веднага, че става свидетел на нещо невероятно. Въображаемата изневяра на жена му, насън. Бързо се опомни и се опита да я събуди от сексуалния транс, в който бе изпаднала и който се разиграваше пред очите му, но тя като че ли не бе в стаята. Тресеше се в ръцете му в нечовешки конвулсии. Неистови, стенанията ù достигаха сигурно до съседната улица, въртеше се из леглото, тялото ù заставаше в никога преди невиждани и непрактикувани по време на брака им пози, лицето ù излъчваше отсъствие на духа, бе се отдала изцяло на фантазиите си, а пръстите на ръцете ù деряха чаршафите в някаква отчаяна лудост. Лудост обземаше и него от факта, че, безсилен да стори каквото и да е, бе принуден да наблюдава всичко това, но истински се изплаши, когато, освен лудост, усети и извратеното желание да я има точно в този момент. Не разбра как успя да се удържи, но когато най-сетне, получила милион оргазми, тя се укроти и заспа непробудно, той слезе в кухнята и отвори водката. Беше объркан и нещастен. Дълго мисли и се налива с алкохол. Когато сутринта го завари облакътен на кухненската маса, а смехът на Тина се шмугна край него и сякаш запълни кухничката, провъзгласявайки събуждането ù. Миг по-късно се появи и тя, в цялото великолепие на мократа си, огненочервена коса и прилепналата по тялото хавлия, блестяща, разцъфнала и по-красива от всякога. Изведнъж той осъзна, че бе на път да изгуби нещо. Може би най-важното в живота си. Тина го целуна бързо и се отпусна пред телевизора с дистанционно в ръка. Дори не забеляза преполовената бутилка. Антон мълчаливо я наблюдаваше, тръпнейки от мига, в който ще проговори и от това, което ще каже. Не чака дълго. Устните ù отрониха блажена въздишка и с тържествуващ тон каза:

- Ох, колко хубаво беше!... Нямаш си и идея какво ми се случва в този сън! Страхотен секс, страхотни мъже…

Въздъхна още веднъж, този път със съжаление и се загледа през прозореца.

Опомни се в кабинета на психолога. Не помнеше обаче и дума от разговора. Прибра се. Вечеряха както обикновено: той - пред спортната страница на вестника, тя - в мълчалив диалог с телевизора. Легнаха си след кратка целувка и неизменното “Лека нощ”. Изчака я да заспи. Имаше здрав сън, спеше дълбоко. Светна нощната лампа и извади предварително приготвената камера. Фокусира я и затаи дъх. Когато започнаха еротичните ù сънища, включи бутона. С тихо жужене камерата запечатваше миговете на откровение, вълнуващи и ярко изживени, ако съдеше по блаженото изражение на лицето ù, стоновете и прехапаната долна устна – запазен знак за сексуалната ù  задоволеност. Нощта бе дълга. Той наблюдаваше и се възбуждаше все повече и повече. И в един момент, усетил как желанието в него надделява над волята му, изтървал всякакви задръжки, забравил колебания и съмнения, се промъкна в леглото. Тоя път много внимателно. Намести се между разтворените ù крака, повдигна розовата ù нощница на кръста и я облада. В началото нежно, впоследствие засили, учести ритъма си, изравни го с тоя на дишането си, прониквайки все и все по-дълбоко. Не знаеше дали тя го усети, но тялото ù започна да отвръща на неговото, синхронизираха се движенията, нозете ù обгърнаха кръста му.

Беше страхотна нощ.

Продължи до разсъмване.

Едва когато колата за боклук дрънна на улицата и забързани крачки повлякоха сънищата на тротоарите към автобусната спирка, се отдели от нея. Целият вир-вода. Мокра бе и тя. Чаршафите бяха загубили цвета си, прозрачни от пот и семенна течност, ухилени с измачканата усмивка на дюшека под тях.

- Ставай, успахме се! – кресна му в ухото Тина и изтича към банята. Надигна се и видя червеното око на камерата. Бе забравил да я изключи. Хвърли я под леглото. Тоя път жена му се забави по-дълго от нормалното, затова се изпика в мивката, преди да сложи кафето. Взе дистанционното и пусна телевизора. Не чуваше гласа на диктора, мислеше си за снощи. Такъв секс не бе правил, такова удоволствие не бе изпитвал. С нетърпение очакваше Тина да слезе, за да ù види физиономията. Тя се появи в халата си. Целуна го сухо, по-сухо от всеки друг път, както му се стори, издърпа дистанционното от ръката му и отпи глътка. Той стоеше напрегнат, чакаше я да сподели съня си, но тя мълчеше. Цялото му същество копнееше да сподели с нея, да ù каже, че е открил начин отново да бъдат те, да им е добре, както преди, искаше да разбере колко му е било хубаво…

- Е, как спа? – запита, едва спазвайки безразличния тон, който се очакваше от него от стотици утрини насам, поглеждайки я над вестника си.

- Нормално. Като всяка нощ.

- Като оная нощ ли? – полюбопитства и усещаше напрежението по треперенето на гласа си.

Тя замълча, погледна го, стана и изтича нагоре по стълбите:

- Закъснявам за работа.

Не можеше да се стърпи, да се прави на равнодушен и да я изчака да мине покрай него със беглата си целувка на път за изхода. Когато най-сетне тя се появи, той я хвана за ръка и я запита:

- Кажи ми какво сънува тази нощ?

Тина  внимателно се взря в очите му, искрица прибягна в тях, присмех или укор долови, дишаше бързо, кратко, насечено, също както отговорите ù:

- Сънувах! Знаеш какво! Секс!

- И как, хубаво ли ти беше? – вече не се удържаше той и в тона му нямаше нищо язвително, само искаше да знае, мамка му, само да разбере…

- Да! Много хубаво. Докато не дойде някакъв откачен перверзник, който започна да ме гледа, докато мастурбираше.

Отвори широко входната врата, светлината го блъсна в очите, примижа, а отвън долетяха звуците на започналия делник, замириса на бензин и пълни контейнери.

- Отврат! – изсъска тя, но дали звукът излезе през полуотворените ù устни, иззад стиснатите зъби, или от пръскачката за поливане на моравата, той не разбра.

Румен Романов

22.10.2009 г.