Не много отдавна и не много далеч, в едно малко селце живеело едно семейство, на което след дълги години очакване се родило детенце. Майката и бащата били невероятно щастливи и горди с първородния си син. Те вече не били в първа младост и това дългоочаквано бебче дало нов смисъл на живота им. До този миг те живеели ден за ден. Сега техният живот изцяло бил посветен на детето им. Бащата работел от сутрин до здрач, за да осигурява прехраната на малкото си семейство. А майката се грижела денонощно за единственото си чедо. Най-хубави били вечерите, когато таткото се прибирал уморен от работа у дома. Всички се събирали заедно и усмивките по лицата им заличавали следите от неуморния труд.
Детето растяло заобиколено от грижи и любов. Майката предугаждала всяко желание на сина си. До такава степен, че само като го погледнела, вече знаела какво иска – дали чаша топло мляко, филийка намазана с масълце или играчка. Момчето нямало нужда да иска, да моли или хленчи. Майка му се превърнала в негова ...