Преди години живяла бедна вдовица в къща с продънено покривче и напукан под. Имала един син, една черна овчица и една скътана парица.
Преди да умре, мъжът ù поръчал синът им Манасий да изучи занаят, да стане милостив човек.
Майката решила да прати момчето при златаря Мавро, да се научи да излива пръстени и обеци за царския двор. Манасий чиракувал ден-два, но му омръзнало и хукнал към полето. От майка си поискал да му купи писан кавал, за да поведе овцата да хрупа зелена тревица. Със свито, от бедността, сърце, майката разменила на пазара монетата за кавал, за да зарадва момчето си.
- Ще ти се отблагодаря, майко. - обещал Манасий и повел овцата към гората.
Но що да види там, огнени езици ближели земята и дърветатата. Глупавата овца помислила, че пламъците са трева, оцветена в червено-оранжево. Навлязла навътре и изгоряла.
Манасий се завайкал безпомощно, нямал очи да се върне при майка си без овцата. Седнал на камъче покрай пращящите дървета и заплакал. В пожара горели мечтите му и благо ...