Ни камъче, ни зрънце, ни въгленче
Преди години живяла бедна вдовица в къща с продънено покривче и напукан под. Имала един син, една черна овчица и една скътана парица.
Преди да умре, мъжът ù поръчал синът им Манасий да изучи занаят, да стане милостив човек.
Майката решила да прати момчето при златаря Мавро, да се научи да излива пръстени и обеци за царския двор. Манасий чиракувал ден-два, но му омръзнало и хукнал към полето. От майка си поискал да му купи писан кавал, за да поведе овцата да хрупа зелена тревица. Със свито, от бедността, сърце, майката разменила на пазара монетата за кавал, за да зарадва момчето си.
- Ще ти се отблагодаря, майко. - обещал Манасий и повел овцата към гората.
Но що да види там, огнени езици ближели земята и дърветатата. Глупавата овца помислила, че пламъците са трева, оцветена в червено-оранжево. Навлязла навътре и изгоряла.
Манасий се завайкал безпомощно, нямал очи да се върне при майка си без овцата. Седнал на камъче покрай пращящите дървета и заплакал. В пожара горели мечтите му и благодарността му. Отнякъде чул пищене. Заоглеждал се. Змия се опитвала да се измъкне от пламъците. Тя му се примолила по човешки:
- Момче, протегни кавалчето си, да се измъкна. Мъж и деца имам, няма кой да наглежда гнездото ни...
Манасий не бил злоблив, милостив бил към живите твари. Протегнал кавала и изтеглил змията от пламъците. Дървото на кавала се овъглило, шарките поизбледнели, което още повече натъжило момчето. Змията благодарила и изчезнала. Скоро се върнала. И изплюла до краката на момчето черно нещо – ни камъче, ни зрънце, ни въгленче. Благодарност му е името.
- Върви си! В някоя от дупките на пода на къщичката пусни това черното. Ще се роди дърво. Луната като се запълни, на три пъти дървото ще роди плод. Щом береш веднъж, то пак ще пониква. Пази го от лоши очи, че ще изсъхне. Прави добро, без да искаш нищо в замяна. - казала змията и изчезнала отново.
Стъмнило се. Момчето се върнало у дома си с наведена глава, заради загубата на овцата и кавала. Майката дума не изрекла, само прегърнала сина си. Радвала се, че той е останал жив. Докато Манасий показал подаръка на змията, черното камъче скокнало от ръцете му, паднало в една от дупките на пода. Тъмно било, не видели къде се търкулнало. Легнали гладни, без млечна попара. На сутринта намерили, по средата на стаята, ниско дърво. Корените му порели пода. По клонките му трептели сребърни монетки, вместо листенца. Майката и момчето, невярващи на чудото, решили, че щом оберат дървото, няма да казват на никого, за да не им завидят.
Купили си нови дрехи и бяла овца, поправили покривчето, постелили пода с черги, за да скрият дупките. Но очите на съседите никога не остават затворени. Разбрали за дървото и разнесли мълвата, че вдовицата и синът ù са забогатели с полагаеми на царя пари. Защото всичко, което се роди в царска земя, отива в хазната и малка част остава за селяните...
Алчен бил владетелят. Един ден той повикал майката и момчето. Разпитал ги как са се замогнали и щом научил за дървото, заповядал на слугите си да го изкоренят от бедната къща и да го посадят в градината пред палата му, за да се пълни ежедневно хазната му.
Царските градинари посадили дървото, както им било заповядано. Поливали го, обгрижвали го като дете, но то всеки ден изсъхвало, не давало вече плод. Царят, разсърден, извикал отново Манасий, за да му върне сухото дърво.
- Сух ти бил късметът! Твой си е, в печката на цепенички ще изгори. - казал царят, подавайки дървото.
Манасий си прибрал вкъщи дървото. Щом прекрачил портичката на бащиния дом, дървото живнало и отново на следващото пълнолуние дало плод - жълти парички. Манасий изучил занаят, станал майстор.
На третото пълнолуние дървото родило златна ябълка. Щом я срязали, от нея излязло синеоко момиче, с дълги руси плитки, омотани на тила като златни венчета. То се засмяло весело и повело Манасий към черквата, да ги венчаят. Със снахица и синовна дума Манасий се отблагодарил на майка си... спазил волята на баща си. А плодовете на дървото още хранят Манасиевия род.
© Петя Стефанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Миглена, благодаря за прочита!
-
Обичам приказки!
-
Радвам се, че посети страничката ми!
-
Нямам претенции, че представям целия народ в приказкте си.Във фолклора приказките са продукт на разказването.
Великите приказнаци ползват онова, което народната памет помни, но и те не претендират, че то е извадка за цялото. -
Хубаво написано,като разказвач,Браво.Но ,приказките са народно творчество.Един автор не може да представлява народа, т.е.много автори.Като детски педагог приемам за интересно изложението за детското внимание(а и не само за тях).
-
perperikon (Пер Перикон), високо ценя коментарите ти, заради компетентността и обосновката им, заради високата филологическа ерудираност.Благодаря!
Като дете, са ми чели приказките на Каралийчев, но честно казано малко неща си спомням от тях.Не съм ги препрочитала отдавна.Търся разни поверия, легенди, устен фолклор за основа.Змията (хтоноса) и дръвчето (световното дърво-отпратка към връзката с небесното) присъстват почти навсякъде във фолклора.
Героят ми не е типичният лентяй, а просто е човек, който оставя нещата да се случват край него, без да направи нещо.Може би е представител на онези малки хора, свикнали със случайностите.Разчита на чудото! Сякаш не е научен да разчита на себе си...
Да, Ив, пиша с душа, дори и не с идеален изказ и стил... -
Никой в този сайт не пише шедьоври, даже и тези, които "отвоюват" високи оценки и коментари. Петя е сред хората, които пишат талантливо и с душа. Именно затова и ние идваме тук, откровенците...А колкото до Петя, тя винаги е изисквала повече критика, отколкото похвали, и затова ще намери пътя към всеки, прекрачил добронамерено къщата на поезията й...
-
Много добър повествователен език, типичен за българските народни приказки!
Обаче съм смутен. Поради няколко причини. По-маловажната - прекалено много заемки от Ангел Каралийчев и неговата "Тримата братя и златната ябълка". При приказките е така, възможно е да ти е разказвана в най-ранна възраст и да ти е останала в подсъзнанието. Странно, че на никой не му направи впечатление - още едно потвърждение за нивото на читателите тук... Това за Каралийчев, гущерчето, наводнението, протегнатия кривак, отплатата, златната ябълка е малкият проблем. По-големият е, че впечатлени, а може би заслепени от дървото с паричките никой тук не видя, или поне не се осмели да каже, че е видял следното:
1.Манасий е мързелив. Работи ден-два и му омръзва. Къде по-лесно е да обикаля кърищата и да си свирука!
2.Манасий е глезен и безотговорен. Изнудва майка си да похарчи последната парица за прищявката му писан кавал да има!
3.И син и майка не зачитат бащината заръка - на занят да се изучи. "Почитай баща си и майка си" - бе казано, знаеш къде.
4.Манасий е не по-умен от овцата, след като не може да я опази от пламъците.
Да, Манасий е добър. Можеше да тръгне да спасява змията и едва тогава да изпусне от поглед глупавата овца. Да, Манасий е добър. Можеше да напусне работилницата на Мавро, след като защити някой чирак от шамарите на майстора. Да, Манасий е добър. Можеше да си издялка свирка от върбова клонка и да не изхарчи последната пара...
Има една огромна разлика между авторските и народните приказки. Вторите са редактирани от поколения разказвачи, те са шлифовани до най-компактната, но за сметка на това най-съвършената форма. За да се доближиш до тях, ти като автор не бива да се страхуваш да редактираш и преработваш приказката.
Приеми коментара ми като добронамерена критика. Тя е такава. Имаш таланта на разказвач, но трябва да го шлифоваш. Успех!
-
Ами следи си ги!
-
щом децата и откровенци са ти критерий
предавам се
от цялата работа и най-вече този ти коментар разбрах че много добре трябва да следя какви ще са хората около детето ми и какво ще чете -
Публикувай приказките си тогава! Покажи ни различна гледна точка, как да пишем приказки и ние от "простолюдието"
Обичам децата и за мен, те са едни от най-трезвомислещите създания.Но за разлика от възрастните, те не издребнявват,искат само да бъдат чути и разбрани...Професионалната ми работа с подрастващите,ми даде възможност да ги опозная повече, да искам да им вдъхна простичка вяра в доброто, колкото утопична да изглежда днес, когато няма ценности,а разкъсана нравственост...
Ученици от 1 и 4 клас харесаха приказката, разбраха онова, което за възрастните е грозно... -
в интерес на истината - съм
работата е там че съм голям фен на приказките
лятото писах няколко а имам и много надраскани идеи
днешните деца не са идиотчета
ако приемем че ги пишеш за тях
много трудна задача е това с което си се захванала
да не се подвеждаш по коментиращите е основният ми мотив да пиша коментари под нещата ти
тук и лайно да опаковаш в падаръчна хартия ще му се кефят до макс
трябва да го знаеш
преди мен си тук -
Нима всички приказки, които си чел от детството си до сега, си ги подлагал на анализ?
Целта ми не е непременно да се харесам или докажа.Винаги съм търсила човешкото у човека в легендарното, миналото,това, че не съм трогнала един човек, не означава, че не съм стигнала до другите хора...
Посланията в литературните творби,емоциите в тях, преди всичко, трябва да се приемат не толкова с ума, а със сърцето...Надявам се,че простичката мъдрост е стигнала до някого! -
"Но що да види там, огнени езици ближели земята и дърветатата. Глупавата овца помислила, че пламъците са трева, оцветена в червено-оранжево. Навлязла навътре и изгоряла."
... пък после заяждал съм се бил
голям връзмар тоя Манасий
отивам за овца
----------------------------
попрочетох те
такива неща трябва да се четат от хора които принципно не четат
и може би и не мислят
нищо не провокира в мен повърхностният анализ на "нещата от живота"
вкаран в приказки
уважавам положеният труд
може би някога ще напишеш... приказка която ще замисли и трогне и мен
приятен ден
и извинявай
-
Това черното... не е коментар - името му е благодарност! Мъдростта
няма възраст! А "владетелите" и днес са си същите...! -
Благодаря за хубавите думи!
-
Истинска находка е всяка твое произведение, Петинко! Умееш да осветиш и най-тъмните кътчета на душите ни, да ги сведем, за да се смирим пред добре познатите истини: че който дава, трябва да дава от сърце, а на нему ще се воздаде стократно...Непресъхващ извор на мъдрост и сила е твоето творчество, Петя - колкото повече греба от него, толкова жаждата ми по-голяма става! Бъди!
-
Прегръщам ви! Благодаря!
-
Красива приказка, красива!
-
Веси е права, че ще е хубаво да ги издадеш, заради малки и големи!
-
Юли и Веселка, думите ви за цяр за душата ми! Благодаря от сърце!
-
Ех, Петя! Не мога да се отделя от четивото ти. Приказно разказваш.
"Прави добро, без да искаш нищо в замяна" - Ти го правиш, като ни подаряваш това,
което носиш в себе си.
Прегръщам те и сърдечно ти благодаря, че всеки път, когато идвам тук, ме зареждаш с положителни мисли и оптимизъм!
Прави добро... -
Пишеш много силно,интересно и поучително и за малки и големи...
Мисля ,че твоите приказки трябва да ги има не само тук,но и в учебниците на учениците и ще се радвам ако има кой да ти помогне и това стане.Младото поколение има нужда от такива произведения!!!
Поздравления!!! -
Освен познанието за добро и зло,греховна съблазън, в митологията на различни народи, ябълката е добре познат символ на любовта, брака, младостта, плодородието, дълголетието,здравето и безсмъртието,мирът и съгласието,свързана с отвъдното, с вълшебствата и тайното знание.
Ябълката в приказката, е сватбен символ, олицетворяващ предложената ръка и сърце. -
Да,НО ябълката е символ на егоизма,а кой подлъгва Ева със забранения плод?Точно тя коварната змията...вместо да пази плода,тя го предлага и т.н. В някои доводи от горе посочените за даденото животно съм съгласен.
-
Змията е представена редом с дървото на живота. Змиите пазят всички пътища към безсмъртието, всяко вместилище, където е концентрирано свещеното. Змията представлява препятствието или силата, с което човекът се сблъсква или в която открива подкрепа, в своето търсене на извора на безсмъртието и мъдростта.
-
Змията,макар и в повечето приказките да е коварно животно,тук покаваш,че и лошото се отблагодарява за сторената добрината.Добрият и честният човек,рано или късно полочава добро
-
Борко, реалността е достатъчно груба, на човек му е необходимо и време да помечтае, да забрави за момент тревогите...Приказките са за това!
-
Ех ако така беше и в реалността...
-
Ивон, Виктор, приятели, трогват ме думите ви! Колкото и обезверена да се чувствам от ставащото около мен, вие ми дават сила!
-
Нели, благодаря!
-
Ех, само как увлекателно разказваш!
-
За мен това сравнение с Андерсен, е комплимент! Но едва ли ще стигна висотата на датския приказник!
-
Продължавай, Петя! И ги събирай в книги! След време ще си българският Андерсен! Хубава вечер!
-
<a href="http://smiles.33b.ru/smile.145734.html" target="_blank"><img src="http://s17.rimg.info/fb433e9d1ad474b95e2af6b413333f52.gif" border="0" /></a> Благодаря!
-
Кръстина, Ангел, името на героя ми означава " който забравя бедите". Нека всеки надмогне болките, с човещина!
-
Вълшебен талант на разказвач притежаваш,
прочетох с голямо удоволствие! В посланието,
на творбата ти, се съдържат непреходни
общочовешки ценности! ПОЗДРАВИ! -
Петя, при теб ми е толкова хубаво!
Така увлекателно разказваш!
Благодаря ти и за това, че ни напомняш кои са добродетелите!
Нека не позволяваме на желанието за успех да ни превърне в бездушни твари!
Поздрави! -
Истините понякога бодат очите ни, но ние нямаме и сили да ги погледнем.Благодаря, Илияна!
-
Приказното всъщност е начин да се кажат истини за живота. Направила си го чудесно. Поздрав!
-
<a href="http://smiles.33b.ru/smile.146711.html" target="_blank"><img src="http://s18.rimg.info/e39450899e0f2c8023ea26ab83e884cd.gif" border="0" /></a>
-
Веселка,Силвия, Весислава, Светлана, Антонио, Вилдан, благодаря от сърце за отзивите!
Българинът някога може би е търсил мъдростта и тайните, вярвайки в непреходното. -
Доброто е благословено! Аман от завистници!
-
Ни камъче, ни зрънце, ни въгленче...А съкровище - хем младо, хем красиво, хем талантливо!!! И се нарича Петя!!!
-
Когато някой пише със сърце, то докосва читателите. Когато е направено с разум, провокира размисли. Когато към всичко това добавим и талант, простата раздумка се превръща в произведение на изкуството. Започваш новата година с още по-красиво сказание от тези, които имах честта да чета през миналата. Успех, Петя!
-
Вълшебно- чудно Петинка!!! Поздравления и благодаря!
-
Много обичам приказки, Петя, а твоята е интересна и добре написана!
Поздрав! -
Благодаря и аз, Хари!
-
БЛАГОДАРЯ МНОГО ЗА ХУБАВИТЕ ДУМИ. БЛАГОДАРЯ, ЧЕ МЕ ЧЕТЕШ, МИЛО МОМИЧЕ. ДЕРЗАЙ. ПИШИ. МНОГО УМНО И РАЗБИРАЩО ТО ПРАВИШ. ПОЗДРАВ ОТ БУРГАС.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
