Ние, мазохистите
Щастливият информиран свят. В който живеем…
Представяте ли си колко нещастни са били дедите ни, познаващи само региона около селището и времето от най-най-близкото минало? Често не знаещи коя е столицата на държавата, където живеят. Какво говоря – понякога са нямали представа самата държава коя е. Що се отнася до историческите познания – най-много да помнят дядо си, евентуално владетели от приказките и легендите…
Което май не е нещастие…
Защото човек е живял със себе си и за себе си. Не се е чудел дали някой откачалник няма да пусне ядрена бомба наблизо. Нито се е шашкал от природна катастрофа нейде се. А ставащото около него не е осъзнавал посредством анализатори, коментатори, репортери, водещи, политикани…
Каквото видел – реалност. Каквото чуел – отново. Дали е така – важното е, че в съзнанието му е факт. Пък и върху живота му не са въздействали разни индекси и фиксинги. Въздействала е природата. И светът около него – понякога спокоен, по-често интересен по китайски…
Днес медиите разбиват бесни вълни в чашата на нормалния живот. И хората са вечно под напрежение – нещо става там, страшно е наоколо, бъдещето е мрачно и непредвидимо…
И болестите, някога приемани като част от живота – факт, неотменимост, Божие наказание, днес са почва за избуяване на паника, орбита на Фобоси и Деймоси…
Гледам – стои жена ми, зяпнала в телевизора, където разни погребални агенти и пишман математици развяват буйни ужасии. Говорителката започва за обикновени, нормални, нашенски пътни катастрофи… Жена ми мести на друг канал. Не й е интересно. Скучно ежедневие – ми, какво са двама-трима убити и още толкова ранени? Виж – найлонови чували, камиони с трупове…
Сещам се за малкия син по времето, когато беше пубер. Гледа филм – по пътя лети камион, кара огромни дървета, едното се откъсва и забива в следващия ги автомобил, отнасяйки главата на шофьора…
И пуберът едновременно трепери и се кефи на кървавите ужасии.
Нормално за възрастта, нали?
Обаче – ние? А уж пазарната демокрация стана на 30…
И би трябвало разумно да прецени – да, има пореден вирус. Не успя някой със СПИН, ебола, птичи грип, луда крава, свински грип… Появи се тоя прилеповиден /прилепът – легендарно страшилище!/ вирус…
Навреме… Що кредити висят, що държави и фирми са пред фалити… Миналия век ги оправиха с две световни войни. Третата ще дойде в повечко. Подозрително е. Затова – болест след болест, епидемия след пандемия, страх, ужас, паника, хаос… И смърт… Елементи на всяка война, но този път фризирана различно. Уж…
А хората – дресирани. На „социално разстояние“, с маски, ограничавани, проверявани…
Дресирани…
Като в казармата. Запитвали ли сте се – защо там постоянно имаше строеви? От век и половина армиите не маршируват една срещу друга. Тичат, залягат, окопават се, но не маршируват.
Тогава?
Ами необходимо е. Така се дресират войниците – да изпълняват веднага, безпрекословно, без обсъждане, без разбиране командите. Няма време и място за демокрация. Команда – изпълнение…
Така и сега. Дресировка. Носене на маски, отдръпване от този до теб, ограничаване на контактите, на обсъжданията, на собственото мислене.
Краен резултат… Виждали сме го в цирка… Алле! Опп!
Пък и…
Имаше едно мултфилмче за котето по име Джаф. Навън буря, гръм, светкавица – то, заедно с приятелчето си кученце, стоят на тавана и треперят. Обясняват – страхуват се. С кеф…
Като нас – мазохистите…
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Юри!
-
Точно!
-
Благодаря, Елке!
-
Истини, истини..., които ни плашат! Забравете другите си проблеми, забравете кои ни управляват, примирете се, страхувайте се и си стойте в къщи! Поздравления, много актуално и истинно!
-
Благодаря, Красе, адаш!
-
Има и вирус, има и дресировка... обаче как маймуната е станала човек-с труд ?!. Войната под каквато и да е форма създава усещането за величие на човешката по-ро-да. В по модерен вид-"удобно извинение". Малко да те разведря с една история за "щастливия информиран свят":
"Вожд на индианско племе събрал народа си и казва:
- Индианци! Ние велико племе ли сме?
- Даааааааа!
- Е тогава, защо нямаме атомна ракета?
- Ми да си направим.
Взели и отсекли най-високата секвоя. Сърцевината я изчоплили с брадви, по стара испанска рецепта направили барут и натъпкали ракетата. Пуснали един дълъг фитил и таман да го запалят и се сещат:
- Къде ще я изстреляме?
- Ми по Ереван.
- Що по Ереван бре?
- Ми щот така или иначе друго не знам…
Така и направили – написали „По Ереван“ на ракетата и палнали фитила, събрали се наоколо, гледат…
Чува се БУУУМ...
Дим, пушек, всички се търкалят… Вожда без ръка, без крак се надига, гледа и казва:
- Баси мамата, представяте ли си в Ереван какво е!!!.." -
Мисленето е вредно за воиника - почва да задава въпроси и да мисли -
Вече сме на следващия етап - мисленето е вредно за човека! Причините - същите -
Равнис! Мирно!
Вие, двамата, бегом в три редици и бегом със строева крачка!
Рапорт даден/Рапорт приет!
Поздравявам те.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
