Щастливият информиран свят. В който живеем…
Представяте ли си колко нещастни са били дедите ни, познаващи само региона около селището и времето от най-най-близкото минало? Често не знаещи коя е столицата на държавата, където живеят. Какво говоря – понякога са нямали представа самата държава коя е. Що се отнася до историческите познания – най-много да помнят дядо си, евентуално владетели от приказките и легендите…
Което май не е нещастие…
Защото човек е живял със себе си и за себе си. Не се е чудел дали някой откачалник няма да пусне ядрена бомба наблизо. Нито се е шашкал от природна катастрофа нейде се. А ставащото около него не е осъзнавал посредством анализатори, коментатори, репортери, водещи, политикани…
Каквото видел – реалност. Каквото чуел – отново. Дали е така – важното е, че в съзнанието му е факт. Пък и върху живота му не са въздействали разни индекси и фиксинги. Въздействала е природата. И светът около него – понякога спокоен, по-често интересен по китайски…
Днес медиите раз ...