7 мин за четене
17,45 – 18,30 часа.
Днес свърших работа рано. Много рано. Нейде към шест вечерта…
Успешен ден… Много успешен… Приключихме едно дело, оформихме всичко, предадохме го по веригата…
И ето ме – точно по разписание напуснах управлението. Разбира се, първата ми работа е да вляза в познатото кафене. Не бързам да поръчвам – важно е не какво пия, а как ще прекарам там. Но не поръчах – до мен спря сервитьорката и сложи напреде ми чашата с чая. Английски, с три лимончета, без захар. Както го обичам…
Ами познават ме хората. И знаят, че отивам да отдъхвам. Поради което пренасочват клиентите към други маси, когато съм там. Да не ми пречат…
Всъщност, днес места има доста. Пролет е. Ранна, но пролет. Полухладно, с опитващо се да се усмихва като бъдеща тъща на първа среща слънце, масите изнесени вече навън…
И хора…
Доста народ по улицата. Шест часа е още рано, светло, приятно за малка разходка на връщане от работа. И най-вече за тия, дето или не работят, или са почиващи днес…
Аз седя и зяпам. Тихо, крот ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse
Продължение на "Нощ в училището". Общо са шест, ще пусна тук още едно-две.
И няма нищо общо с убийствата на Нова година.
Писах за честни полицаи, не за некадърни изпълнители на нечий сценарий...