2 част
Телефонът звънна. Михаела едва отвори очи и протегна ръка към нощното шкафче.
- Ало? - каза едва, едва тя.
- Айде ставай! Трябва да дойдеш с мен в мола.
- Що?
- Така, по пътя ще ти разкажа. До 20 минути съм пред вас.
Михаела се надигна от леглото и дръпна завесите. Вече беше обяд, но слънцето се забелязваше съвсем леко. След като се вкара във вид, чу настоятелния клаксон на приятелката си и излезе.
- Стига де! Ето ме, идвам! - извика Михаела и се качи в черия джип. - Какво става?
- Какво ли не! Вчера, след като ти си тръгна, се скарах брутално с Мая, вкарахме си няколко шамара и едно момче се бутна в тълпата, и я отведе навън.
- И?
- Нямаш си и на идея кой, беше той! - усмихна се лукаво Габриела.
- Айде, казвай де... ...