Има една лъжа, заблуда която сами си налагаме. В началото искаме да станем на 12, после на 15, а накрая на 18. Дори не забелязваме кога животът минава покрай нас. Не чуваме възрастните, които ни казват, че това са най-хубавите ни години. Дори и да го чуем просто няма как да го разберем и осъзнаем. А по-късно, когато вече сме стигнали и минали годините, за които цял живот сме мечтали идва и реалността. Удря ни отгоре и ни връща обратно на земята. Показва ни какво сме имали и ни посочва какво ни предстои. Размазва ни като мухи на стъклото, което е било пред нас през цялото това време, а опитите на другите да ни предупредят не са ни помогнали да се опазим.
Огледах се из коридорчето около мен. Още 5 човека, приблизително около моята възраст, седяха на пейките в коридора на „Лукс 16“. Всеки чакаше реда си за поредното интервю. Преди нас вече бяха минали няколко човека и с всяка минута, която прекарвахме тук, усещах как всички започваме да се отчайваме все повече и повече. Предполагам, че вс ...