Бях на една поляна. Около мен бе така пусто, единствена компания ми бяха слънцето и едно голямо дърво, разперило клони над мен. То бе там, сякаш за да ме предпази от силата на слънцето със своята сянка. Беше толкова спокойно, дори плашещо, защото нямаше никого - нито хора, нито животни, нито птици, нито зеленина. Единствено се зеленееше короната на дървото, което ми правеше сянка, а в далечината виждах само житата, които като злата блестяха под лъчите на слънцето. Беше тихо и спокойно и аз не мислех за нищо...
Изведнъж се стъмни. Огромен тъмен облак засенчи слънцето и лек ветрец раздвижи клоните на дървото. След малко вятърът се усили - дори много. Зашумяха силно листата, вдигна се прахуляк, косата ми хвърчеше на всички страни и ми бе трудно да отворя очите си, заради пепелта, която попадаше в тях. Небето стана още по-тъмно. Чух някакъв ужасен шум, идващ отнякъде. Беше силен, тънък, еднообразен и писклив. Въпреки вятърът, който упорито се опитваше да ми попречи да отворя очите си, аз у ...