Майка ми много обича да разказва. Една такава сладкодумна, описва всичко с детайлите – като почне от дрехите, та стигне до подробности, свързани с душевните състояния на героите. И току уточнява, че вече няма какво да мечтае за бъдещето, то е ясно. Има само минало и все за него си мисли. И така преди празниците се сеща за Коледите отпреди шестдесетина години:
- Беше беднотия, ама като у нас, нигде го нямаше. Като си помисля как сме оцелявали, акълът не ми го побира ! Да ядеш три пъти на ден, няма такава история. Коремът ти къркори на празно и единствената мисъл е къде да намериш нещо. А аз – най-малка! С кого да се меря? Големите нагъват големи залци, ако ги има, а аз едва преглъщам. Зимата издаянвахме как да е. Качамак без мазно, някаква люта туршия, боб и ако сме изкарали картофи – това е. То не бяха наряди, то не бяха реквицизии. Все дължиш нещо. И като се издължиш, мама се озъби срещу полупразните чували.
Ама думата ми е за Коледа. Хич да не ядем, за Бъдни вечер и Коледа имаше хран ...