- Ще си направя маникюр- крещеше тя. - Френски. Напук. Ще си направя маникюр, за да мога да избода очите на тъпо копеле като теб. Повярвай ми.
След тези думи идваше ред на пронизителните писъци.
- Добре, ще ти кажа какво искам да направя! Ти си боклук, който трябва да бъде изтрит от лицето на земята. Нямаш шансове срещу мен. Забрави.
Беше афектирана и безумно смела. Вонеше на чесън и вино, бе ме открила в бара отсреща. Напи се бързо и влетя горе в стаята ми. Но не беше любов от пръв поглед. Познавах я от дните в литературния клуб за самотници, негодни за нещо друго. Начело бе шантав младеж с мръсни нокти и жълтеникав оръфан пуловер. Последно бях чул, че кръстосвали заедно из страната. Забременяла. Копелдакът искал да направи аборт. Тя не се съгласила. Върнали се в града. Разделили се и родила мъртво бебе. Извадила късмет, останала жива. Нещо прещакало в главата ù. Егаси тъпия номер. Нищожен беше шансът сега да ме открие сред тълпата кретени. Но ето че се случи. Гълъбите пред общината б ...