Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 13-та част
Взех телефона си в ръце и влезнах в последно набраните номера. Избрах желания номер и се спрях. Чудех се дали да му звънна или да изчакам. Избрах второто. Оставих апарата на масата и се отпуснах назад към леглото. Започнах да мисля. Колкото повече навлизах в детайлите, толкова повече се убеждавах, че това нямаше как да го е извършил Вичонти. Та ние дори не бяхме сигурни къде живее този Крумеца, та какво остава Вичонти да го е убил. Абсурд! От друга страна пък, чак такова съвпадение…Вчера го търсихме, а днес вече е мъртъв. Ебах ти и номера, ебах ти и чудото. Не знаех какво да правя. Да му звънна? Стори ми се най-логично и отново взех телефона в ръка. Този път набрах номера на детектива. Вдигна ми веднага. Гласът му беше свеж, все едно е спал едно денонощие.
- Събуди ли се, бе? – попита ме той.
- Аз се събудих ама… - направих малка пауза – Ти гледаш ли телевизия?
- Не, защо?
- Ами, защото оня дето вчера го търсихме е дал фира – за ...