Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 23-та част
Когато еуфорията ни утихна и нещата придобиха нормалния си вид, попитах Вичонти:
- Какво ще правим нататък?
- На първо време ще се приберем по къщите и ще чакаме да видим накъде духа вятъра. После ще решим!
- Добре – съгласих се аз.
Умълчахме се. Нощта беше ясна и прохладна. Завоите следваха един след друг и аз някак си механично ги следвах. Опитвах се да разсъждавам над това, което се беше случило, но явно поради все още високия адреналин не можех да събера мислите си. Те се блъскаха една в друга и в съзнанието ми започна да цари пълен хаос. Тръснах глава и се опитах да се съсредоточа върху шофирането си. Сетих се за детето и жената.
- Дали вече са ги намерили? – попитах аз.
- Малкия и майка му ли?! Сигурно – спокойно отвърна детектива.
- Дано са добре – бях истински загрижен за тях.
- Абе силно казано - добре, но ще го преживеят.
Така си беше. Шока който преживяха нямаше лесно да ги напусне, а ужасния спомен щеше да им остане ...