Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - девета част
,,Ей ся я втасахме! Ся си еба майката!,, Гледах към него със зяпнала уста. Изведнъж ми стана толкова горещо, че си свалих тениската и я метнах на дивана. Закрих лицето си с длани и започнах да дишам учестено. Всичко това ми дойде много. От двадесет дни насам в мен се натрупваше огромно напрежение. Тъкмо започваш да приемаш нещата и изскача нещо ново. Първо смъртта на Мима, после вестта, че е била бременна, последва новината, че не е било нещастен случай, а убийство, а сега и това. Не! Не можеше да е истина! Не и отново! Вичонти се бъркаше нещо, няма начин да е така, както казва. Свалих ръцете от лицето си и казах:
- Нещо се бъркаш, бе човек… а? Абе т’ва са три години бе! Колкото и да ми казваш, че не е много то си е много…
- Някога подвеждал ли съм те? – гледаше право към мен – Някога да не съм бил прав?
- Абе де да знам, ама… сега може и да грешиш. След толкова време… Баси!
- Да, наистина е доста, но като ти казах, че не е тол ...