ВЛЕДЕНЕНИТЕ ЗЕМИ
- Хора се сбират - прошепна старецът, без да откъсва поглед от танцуващите пред него пламъци. - Хора се сбират, коват се мечове...
- Това лошо ли е? - обади се спътникът на стареца.
- Никой не кове мечове, ако не смята да ги използва, нали?
Другият мъж замълча. В настъпилата тишина се разнасяха единствено далечните викове на нощните птици и веселото пукане и пращене на огъня.
- От запад се надигат армии - обади се отново старецът. - Говори се, че Талион и Уулард предвождат войски през Долината на Сълзите*.
По-младият мъж изсумтя.
- Само слухове - презрително промълви той. - Слухове, разпространявани от невежи. Талион едва ли би могъл да командва армия с изсъхналите си крака, а пък Уулард не е напускал Феллас** от тридесет и две години.
- Че какво му пречат краката на Талион да командва? - захапа го беззъбо старецът. - Що се отнася до Уулард... е, времената се променят.
Младежът - името му бе Ирврин, отново изсумтя, но този път не каза нищо. После изведнъж се размърда н ...