8.07.2008 г., 18:23 ч.
Окървавеният (том първи от Сказание за Кралете на Пясъка)
3 мин за четене
ВЛЕДЕНЕНИТЕ ЗЕМИ
- Хора се сбират - прошепна старецът, без да откъсва поглед от танцуващите пред него пламъци. - Хора се сбират, коват се мечове...
- Това лошо ли е? - обади се спътникът на стареца.
- Никой не кове мечове, ако не смята да ги използва, нали?
Другият мъж замълча. В настъпилата тишина се разнасяха единствено далечните викове на нощните птици и веселото пукане и пращене на огъня.
- От запад се надигат армии - обади се отново старецът. - Говори се, че Талион и Уулард предвождат войски през Долината на Сълзите*.
По-младият мъж изсумтя.
- Само слухове - презрително промълви той. - Слухове, разпространявани от невежи. Талион едва ли би могъл да командва армия с изсъхналите си крака, а пък Уулард не е напускал Феллас** от тридесет и две години.
- Че какво му пречат краката на Талион да командва? - захапа го беззъбо старецът. - Що се отнася до Уулард... е, времената се променят.
Младежът - името му бе Ирврин, отново изсумтя, но този път не каза нищо. После изведнъж се размърда неспокойно, примъкна се по-близо до огъня и замислено се взря в пламъците. После продума:
- И все пак времената наистина се променят. В това поне си прав, стари приятелю. Вече нищо не е както преди.
Старецът не отговори. Просто стоеше и гледаше някъде напред в тъмнината - към място, което само той можеше да види.
Младият Ирврин често наблюдаваше спътника си, но така и не бе успял да разбере какво точно се таи в побелялата му глава. Старият Нуат Орлег умееше да пази своите тайни.
"Ами ако е прав? - мерна се през главата на Ирврин светкавична мисъл. - Ами ако всичко, което казва, е истина? Богове, тогава..."
- Зло се надига отвъд Марас Хадрас*** - проговори отново старият мъж сякаш в отговор на мислите, обзели младежа. - Говори се, че Касимбанд е рухнала... или предстои да рухне.
Ирврин едва не се задави водата, която пиеше.
- Желязната крепост - рухнала?!
Старецът кимна бавно.
- Казват, че странни твари пълзят по хълмовете от западната страна на Склоновете на Шепота - продължи старецът. - Невиждани зверове бродели из горите и нападали селата.
Нуат Орлег отново замълча и въздъхна тежко.
- Казват също - поде отново той, - че Сенкотрон е повел Следниците си срещу кралствата отвъд Дел Агет****. Ала, както ти сам казваш, това са само слухове...
Старецът погледна младежа и се подсмихна лукаво под мустак.
Ирврин махна отвратено с ръка.
- Аз си лягам - рече и се отдръпна от огъня, оставяйки възрастния мъж сам с мислите му.
***
Рано на другата сутрин двамата бяха напуснали лагера - пепелта беше изстинала и вятърът си играеше с шепа сухи листа под голямото дърво.
Оттам насетне съдбата на двамата остава неизвестна. Дали са стигнали до своята цел? Или са убити по пътя? Историята мълчи. Ала Ирврин от Кел беше оставил следа в своя живот - син на име Арврен, който по онова време беше едва на три години, но комуто беше съдено да промени историята - не само на земите в Западен Исперос*****, но и на целия свят, известен като Кириор-Арба.
Оттук нататък започва първото сказание за Кралете на Пясъка и за младежа, който беше осъден да следва своята орис, макар и на горчива цена. Историята за Арврен, син на Ирврин от Кел.
------------------------------------------
* Долината на Сълзите - заобиколена от острите чукари на планината Марас Кват долина, където през 764-а година преди периода, известен като Есента на Маел, армията на Онос Дартвор е разбита от Огнените джуджета;
** Феллас - Бялата крепост. Построена е преди три века от последните елфически крале - няколко години преди Битката на Смъртоносния хоризонт, унищожила завинаги расата на елфите. От 1002 година след Есента на Маел в Крепостта живеят представителите на династията на Халадирите. Последният от тази династия е Уулард ІІІ Халадирски;
*** Марас Хадрас - Мъгливите планини. Името идва от джуджешки език ("Марас" - планина, "Хадрас" - мъгла, мъглив)
**** Дел Агет - Боровата пустош. Някога тази обширна местност в полите на Марас Уррабитрон - Планините на Ужаса, е била покрита с огромна борова гора. Според легендите обаче тази гора е била унищожена при изригването на Драконовия връх и оттогава земята е изпепелена, като навсякъде могат да се видят вкаменени дървета. Хората и джуджетата я избягват - вярва се, че в нея обитава духа на Бялата вдовица, която дебне окъснелите пътници;
***** Западен Исперос - едно от четирите кралства, заемащи по-голямата част от континента Астгор. Граничи с Отровното море на запад и Източен Исперос и Стъклената пустиня на изток.
- Хора се сбират - прошепна старецът, без да откъсва поглед от танцуващите пред него пламъци. - Хора се сбират, коват се мечове...
- Това лошо ли е? - обади се спътникът на стареца.
- Никой не кове мечове, ако не смята да ги използва, нали?
Другият мъж замълча. В настъпилата тишина се разнасяха единствено далечните викове на нощните птици и веселото пукане и пращене на огъня.
- От запад се надигат армии - обади се отново старецът. - Говори се, че Талион и Уулард предвождат войски през Долината на Сълзите*.
По-младият мъж изсумтя.
- Само слухове - презрително промълви той. - Слухове, разпространявани от невежи. Талион едва ли би могъл да командва армия с изсъхналите си крака, а пък Уулард не е напускал Феллас** от тридесет и две години.
- Че какво му пречат краката на Талион да командва? - захапа го беззъбо старецът. - Що се отнася до Уулард... е, времената се променят.
Младежът - името му бе Ирврин, отново изсумтя, но този път не каза нищо. После изведнъж се размърда неспокойно, примъкна се по-близо до огъня и замислено се взря в пламъците. После продума:
- И все пак времената наистина се променят. В това поне си прав, стари приятелю. Вече нищо не е както преди.
Старецът не отговори. Просто стоеше и гледаше някъде напред в тъмнината - към място, което само той можеше да види.
Младият Ирврин често наблюдаваше спътника си, но така и не бе успял да разбере какво точно се таи в побелялата му глава. Старият Нуат Орлег умееше да пази своите тайни.
"Ами ако е прав? - мерна се през главата на Ирврин светкавична мисъл. - Ами ако всичко, което казва, е истина? Богове, тогава..."
- Зло се надига отвъд Марас Хадрас*** - проговори отново старият мъж сякаш в отговор на мислите, обзели младежа. - Говори се, че Касимбанд е рухнала... или предстои да рухне.
Ирврин едва не се задави водата, която пиеше.
- Желязната крепост - рухнала?!
Старецът кимна бавно.
- Казват, че странни твари пълзят по хълмовете от западната страна на Склоновете на Шепота - продължи старецът. - Невиждани зверове бродели из горите и нападали селата.
Нуат Орлег отново замълча и въздъхна тежко.
- Казват също - поде отново той, - че Сенкотрон е повел Следниците си срещу кралствата отвъд Дел Агет****. Ала, както ти сам казваш, това са само слухове...
Старецът погледна младежа и се подсмихна лукаво под мустак.
Ирврин махна отвратено с ръка.
- Аз си лягам - рече и се отдръпна от огъня, оставяйки възрастния мъж сам с мислите му.
***
Рано на другата сутрин двамата бяха напуснали лагера - пепелта беше изстинала и вятърът си играеше с шепа сухи листа под голямото дърво.
Оттам насетне съдбата на двамата остава неизвестна. Дали са стигнали до своята цел? Или са убити по пътя? Историята мълчи. Ала Ирврин от Кел беше оставил следа в своя живот - син на име Арврен, който по онова време беше едва на три години, но комуто беше съдено да промени историята - не само на земите в Западен Исперос*****, но и на целия свят, известен като Кириор-Арба.
Оттук нататък започва първото сказание за Кралете на Пясъка и за младежа, който беше осъден да следва своята орис, макар и на горчива цена. Историята за Арврен, син на Ирврин от Кел.
------------------------------------------
* Долината на Сълзите - заобиколена от острите чукари на планината Марас Кват долина, където през 764-а година преди периода, известен като Есента на Маел, армията на Онос Дартвор е разбита от Огнените джуджета;
** Феллас - Бялата крепост. Построена е преди три века от последните елфически крале - няколко години преди Битката на Смъртоносния хоризонт, унищожила завинаги расата на елфите. От 1002 година след Есента на Маел в Крепостта живеят представителите на династията на Халадирите. Последният от тази династия е Уулард ІІІ Халадирски;
*** Марас Хадрас - Мъгливите планини. Името идва от джуджешки език ("Марас" - планина, "Хадрас" - мъгла, мъглив)
**** Дел Агет - Боровата пустош. Някога тази обширна местност в полите на Марас Уррабитрон - Планините на Ужаса, е била покрита с огромна борова гора. Според легендите обаче тази гора е била унищожена при изригването на Драконовия връх и оттогава земята е изпепелена, като навсякъде могат да се видят вкаменени дървета. Хората и джуджетата я избягват - вярва се, че в нея обитава духа на Бялата вдовица, която дебне окъснелите пътници;
***** Западен Исперос - едно от четирите кралства, заемащи по-голямата част от континента Астгор. Граничи с Отровното море на запад и Източен Исперос и Стъклената пустиня на изток.
© Владимир Ангелов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
И аз останах с впечатлението, че най добре ти се отдават фентъзи историите, но от друга страна съм престрастен към този жанр така че може и да не съм прав. Поздрави!!!
-
Поздравявам те за стила ти, който ми допада. От разгледаните ти разкази, засичам най-много силата ти във фентъзито. Пишеш уверено, вероятно си чел и четеш много подобна литература. Поздрави!
-
Отчасти са измислени, отчасти - взети откъде ли не
-
Интересно е. Чудно ми е сам ли измисляш наименованията или ги вземаш от някъде? Иначе е добре написано и умерено разказано, без излишни акценти. Чакам продължението.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
