Не сънувам нали!?
От изминалите години в изминалите бъднини душата ми скита отново в изворите на живота.
Любовта объркващата, неизживяната, останала в залутаните думи на мъжа, който обичах. Край! На пейката пред кръчмата, която сега я няма, чух думите "Аз отново се върнах при нея, тя сега е бременна." Прегърнах го и знаех, че всичко приключи там, ако въобще е започвало. Но не може да не е започвало, защото все още продължава. Понякога любовта не гасне с години, дори и да я няма.
Винаги има самолет на пистата. Обичаше и двете, но го беше страх да я зареже и да забременея аз. Ние се обичахме извън физиката, не бяхме за семейство.
Душата ми скита да го намери пак, да смени два лафа и да го прегърне.
Наздраве! Искаш ли да изпием още две бири? Веднага
От кръчма на кръчма залутани душите ни се скитаха по цял ден и нощ. По пейките, с колелата, пеш из прашните улици на столицата. До момента, в който ти се замисли, излезе в реалността и каза, а какво ще стане с нас? Дали ще се видим след години ...